— Не, с хората от нашия кораб, на брой най-много стотина.
— Същите, които докараха тук този испански галеон, пленен след голяма борба благодарение на вашата храброст и дързост — добави губернаторът.
— Как, вие осведомен ли сте, господин губернаторе?
— Всичко знам от няколко седмици, а най-вече знам какви са вашите достойнства, капитан Лоран дьо Граф. Затова пожелах да ви видя веднага.
— Но вие не сте ли могли да знаете…
— Разбира се, че не. Съвсем не бях сигурен, че ще ви видя някога отново, но твърдо вярвах. Затова издадох заповед, ако ви намерят, да ви доведат незабавно при мен и пръв да ви поздравя.
— В такъв случай — каза Лоран — ние не сме затворници?
— Нито вие, нито този младеж.
— Но вие и за него сте заповядали?…
— По същите причини, а и поради други. Ще стигнем и дотам. Капитан Лоран — продължи губернаторът, — имам за вас хубави новини от Франция. След като е бил осведомен за начина, по който сте му служили, кралят ви реабилитира за смъртта на ван Хорн и ви възлага като лично поръчение да обезпечите сигурността на острова и поемете командуването на полицията.
— Наистина ли?
— Да, защото дойде време, когато в името на краля на Франция трябва да цари ред и мир. Кралят търси вашите услуги за благото на нашата страна, за да завоюва не само този остров, но и всички, които са наоколо. Вашата слава и вашето име ще ви помогнат да постигнете това, съобразно волята на краля — по мирен път, без да има нужда от кръвопролития.
Лоран опря едното си коляно на земята:
— Ще служа на краля — каза той — и ще работя както винаги за неговата слава.
— Колкото за този младеж — продължи губернаторът, — имам и за него новини. Нали името му е Жан Тиебо дьо Гаскоан?
— Да, господин губернаторе — отвърна Жан.
— Господин дьо Гаскоан — каза господин дьо Кюси, — вашият баща е умрял преди много години, но е служил на Франция и кралят желае във ваше лице да му отдаде почит. Слухът за храбростта ви стигна до нашите уши, а отзвукът от него е достигнал и във Франция. Познаваме ви като истински войник и моряк. Вашият чичо — Анселм — почина в Париж, като ви остави голямо богатство, понеже вие сте единственият му потомък. Кралят от своя страна подписа заповед, с която ви назначава лейтенант на фрегата във военния флот.
— Наистина ли? — попита Жан, също както бе запитал преди това Лоран дьо Граф.
— Да — отвърна губернаторът, — както е истина, че винаги правдата, смелостта и любовта към родината се възнаграждават.