Слънцето прежуряше. На дясна страна от батареята, изнесена и заложена още снощи, Огнянов, току преди малко завърнал се от Зли дол, облян в пот, бе силно занят с неколцина още души: бързаха да довършат новия окоп. Както казахме, снощи бе им пратено от военния съвет подкрепление от десетина души и съществующият шанец не стигаше.
— Даскале — повика го един петдесет годишен селянин.
Огнянов се извърна.
— Какво е, чичо Марине?
Вериговчанинът му подаде една хартия, просто сгъната на четири.
— Писмо за тебе донесоха.
— Кой го донесе? — попита Бойчо, преди да разгъне писмото.
— Иван Боримечката. Снощи те дири тука, но те не намери и ми го даде аз да ти го дам, като се явиш.
— Каза ли ти от кого е?
— От даскалицата.
Огнянову се сви от болка сърцето, като че клъцнато от змия. Той смачка конвулзивно книгата, с намерение да я хвърли, но се договеди, че това може да бъде забележено, и инстинктивно я мушна в джеба на дрехата си… По-бързо и трескаво подхвана работата си, каквото да заглуши мъчителното чувство, което размири душата му…
— Отде сега и тая Рада, в тоя момент!… Защо ми пише тя и какво иска от мене?… Няма ли най-после да видя борба, да срещна смърт… та да се свърши всичко!…
В същия миг между въстаниците произлезе нещо особено. Всички се натрупаха по насипите на окопите и назъртаха на изток.
Огнянов дигна глава и устреми също поглед към голите рътове. Там далегледните стражи даваха тревожни знакове. Тозчас изпращяха няколко пушки там — условен сигнал, че е забележен силен неприятел.
Скоро те хванаха да отстъпят насам бързешката, като викаха:
— Много, много турци!
Произлезе смущение в укреплението. Бранителите се защуряха насам-нататък, побледнели.
— На местата си! Заповядвам ви! — изрева Огнянов, като грабна мартинката си от купа, дето бяха сложени и другите пушки.
Тоя вик на Огнянова стресна въстаниците и те взеха да се настаняват в ложемените.
В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде.
Пристигнаха, заморени, неколцина души от аванпостните стражи. Огнянов ги посрещна.
— Какво видяхте?
— Турци! Страшна сган иде насам… хиляда трябва да има… Пътят е почернял от башибозуци…
Огнянов им кимна да млъкнат.
— Стойте! — извика той към ложементите, като видя, че мнозина не ги сдържаше и излязоха пак.
— Много, много — мълвяха неколцина, като се взираха от насипа.
— На местата си! Всеки при оръжието! — изкомандува пак повелително Бойчо.
Навлязоха пак в ложементите.
— Задават се вече!
Действително, далеко на главния друм, там, дето той излазя иззад разлатото бърдо, подаде се главата на една гъста колона; на всеки миг тя се изтакаше насам по-дълга и пъплеше като безкрайна гъсеница… Това беше ордата на Тосун бея. Колкото приближаваше, толкоз по-явна ставаше нейната гъстота и многочисленост… Турците вървяха по четворица наред, двайсетина малки пряпорци и три големи знамена — бели, червени, зелени и други цветове — се развяваха над колоната… Скоро тя запълни целия път от Кулата до Бяла вода, нещо два километра надлъж.
Възцари се ново смущение в редовете на въстаниците. Никого не сдържаше вече на мястото му; всякой ставаше прав и се озърташе плахо-плахо.
Само свирепият поглед на Огнянова ги малко задържаше.
Черната колона продължаваше марша си все из пътя, додето стигна до кладенчето, на разстояние един куршум от укрепленията.
Тогава стражата от Зли дол изпразни няколко далебойни пушки; тозчас, по командата на Огнянова, гръмна и нашето укрепление. Ревна и топът. Гъстък дим застла насипите и гърмежът процепи въздуха и заеча из планините…
Неколцина души се повалиха от предните редове на колоната…
В тоя миг Огнянов съгледа главите на трима души, които се спущаха из пътя към дола на Стара река. Тия въстаници бягаха от укреплението, възползувани от първата бъркотия и от дима. Огнянов инстинктивно позна в тая група бежанци снощните си съседи, които обсъждаха плана за бягането.
В няколко разкрача той се озова на брега на върха, под който стоеше сипеят и долът. Бежанците бяха влезли в една тясна пътека, изрита от пороите, и вървяха един след друг.
— Назад! Връщайте се, господа, или ще ви поваля! — извика той и насочи пушката си въз тях.