Той отиваше към калугерския метох, дето беше назначил среща с Мердевенджиева.
— Ти си била права, госпожо — каза той на Хаджи Ровоама, като влезна при нея.
— Господ да те благослови, Кириак, а аз пък досега мислех, че кривнувам малко — каза тя шеговито, но разбра добре за какво беше думата. — Какво те гони, та пъхтиш като духало?
— Карах се одеве с Огнянова.
— Тоя проклети син е завъртял ума на нашата навейничава Рада. — кипна калугерицата; — дава й някакви бунтовнишки песни да учи. Та каква е тая краста? Бунтовническите песни сега пеят варънджа и бабите. Тук са дошли с плен и пожар да оправят света! Едни да събират като мравки през целия си живот, да просят, да трупат, да пълнят, а други — да правят прах и пепел… И да са хора! Сополковци все… и наша Рада! Света Богородице, утре ще стане и тя втора Христина, да прибира комити и да се гаврят с нея и циганите. На, и завчера какви гнусотии са се пели на театрото; турците спят ли, джанъм!.
— Аз се карах зле с Огнянова и реших веке да го съсипя — каза Стефчов сърдито. Но като смисли, че е неуместно да се доверява на бъбривата калугерица, той прибави: — Сиреч полицията ще прави и ще струва. Само, госпожо, мълчание.
— Та ти барем ме знаеш.
— Знам, затова казвам: мълчание. В това време се чуха стъпки на пруста. Стефчов погледна из прозореца и каза радостно:
— Мердевенджиев иде! Е? — попита той псалта, който влезе бързешката.
— Мишката в клопката — издума Мердевенджиев, като си развиваше шала от врата.
— Как? Показа ли знак?
— Пребледня, презеленя, притрепера… Той е!
— А какво каза?
— Поиска ми да го чете у себе. Това пръв път става, досега той го презираше, както презираше и мене.
Стефчов стана прав и изпляска с ръце.
— Какво? — питаше го Хаджи Ровоама в недоумение.
— И той се не сети за примката? — питаше Стефчов.
— Ни най малко. Аз се преструвах, че четях и че нищо не виждам, пък то всичко видях: мечката спи, ама ухото й шава. — допълни гордо Мердевенджиев.
— Браво бре, Мердевен! И сатирите бяха майсторска работа. Ти си бил за редактор.
— Ама не ме оставяйте и занапред мердевен. Ти поработи за мястото, което се отваря.
— Бъди спокоен.
Псалтът поблагодари с ръка, по турски.
— Аз и тоя Попов мисля да подхлъзна. Гледа те като бик и е вярно куче на Кралича.
— Кой е този Краличът? — попита пак Хаджи Ровоама, учудена, че пръв път тя не знае нещо.
Стефчов, без да й отговори, гледаше разсеяно из прозореца, занят вътрешно с мислите си.
— Ха, ти знаеш ли? Вчера епитропите дохождаха в училището — обади се Мердевенджиев.
— Кои?
— Всичките. Михалаки предлагал да му обявят, че е изключен. Но другите го защитили. Марко Иванов най-силно. Само забележка му направили за песента. Нищо не излезе, с една дума.
— Бай Марко се е годил за тоя Кралич, ама един ден горчиво ще му излезе. Защо се пъха и тоя простак?
— А Мичо?
— Бай Мичо, и той за Огнянова.
— Разбира се… гарван гарвану око не вади. И Мичо, де седне, де стане, все правителството псува, както Марко псува вярата му.
— Търколило се гърнето, та си намерило захлупката — избъбра Хаджи Ровоама.
— Ами Григорът? Ами Пинков?
— И те по тяхната вода.
— Аз, да ме вземат чортовете, ако не затворя това тяхно училище!. Само бухали и кукумявки ще мътят в него! — извика Стефчов разярен, като крачеше бързо назад и напред.
— Тъй, тъй, вържи попа да е мирно селото! Из тия училища нзлизат всички развратителни и бунтовнишки песни — отзова се калугерицата. — Ами кой бе тоя Кралич, Кириак?
— Кралич? — Кралче, бъдещето кралче на България — отговори той иронически.
Мердевенджиев си взе феса и отвори вратата.
— Па не забравяй моята работа, Кириак! — продума той умолително, като излазяше. Бедният псалт мислеше, че се касае просто за изключването на Огнянова, комуто ламтеше да вземе мястото.
— Щото е попово, то е готово…
Стефчов остана сам с калугерицата, за да се разговаря за друго едно важно събитие: годявката си с Лалка… По мръкнало той се упътваше към конака.
В Пиперковата улица срещна Михалакя Алафрангата.
— Къде? — попита го тоз.
— Ти знаеш ли? „Дунав“ сваля съвсем маската на Огнянова: изображава го цял! Той бил избягнал из Диарбекир и го търсят под листо… Аз се заклевам, че той е… И името му друго било.
— Що думаш, Кириак? Тоя човек е опасен, ще изгори и невинни хорица… Аз добре предлагах вчера да му дадем двете пари — той не е за нас, тоя чозек… Къде отиваш? Яви това на бея да вземе мерки…