— Не е моя работа, аз и вестника нямам, той е у Мердевенджиева и Мердевенджиев знае… — отговори Стефчов хитро, като искаше да остане на завет от подозренията в предателство. Той изложи на тях псалта, като му нарочно подхвърли името.
— Обади, обади; ще сториш голяма услуга на населението — повтори Михалаки съвсем просто и естествено, както би казал на Стефчова, че е дошла хубава риба на пазара, да иде да си купи. — Е, аз утре с Хаджията отиваме у дяда Юрдана… Аз още отсега ти честитя. То е в кърпа вързано. — И Михалаки го стисна за ръката.
— Мерси, мерси.
Смрачи се добре. Стефчов и Михалаки си шепнаха още няколко време в тъмнината, па се разделиха.
Стефчов тръгна из пътя си, като тананикаше някоя любовна турска песен. Той отиваше за конака.
XXII. На гости у поп Ставря
Нощта беше паднала хубаво, когато Соколов и Огняпов се упътиха към поп Ставревата къща.
Тя беше почти накрай града. Двамата приятели изминаха няколко тъмни улици мълчешката. И двамата бяха затънали в размишления. Огнянов беше унищожнл в. „Дунав“, единствения брой в града, а това го беше поразслабило. Той, и по-после, не забележи у Мердевенджиева нещо обезпокоително. После, той беше станал неизразимо дързък, дързък до безумство. Това се случава с всички ония, на които опасностиге н рисковете са станали стихия. При все това, тънък облак от съмнение смущаваше душата му. Не ще ни дума, че докторът беше по-силно угрижен… Движението намаляваше, колкото се отдалечаваха от средището на града. Тесните и криви улици ставаха глухи и безлюдни. Само кучешките лаеве нарастваха.
— Бре, що има там? — попита докторът, като показа на една човешка сянка, изправена до зида. В същия миг непознатият духна нататък.
— Уплаши се тоя господин! Дай да го погнсм, да го питаме защо не възприима да му кажем „добър вечер“ — каза Огнянов и се спусна по него.
Докторът не беше разположен сега за такова упражнение, обзет от тежката си грижа, но се спусна и той.
Непознатият бягаше възло. Види се, че не бе чист човек или се уплаши от нечисти. Той скоро взе преднина над гонителите си, защото, ако дързостта дава криле на рамената, страхът ги туря на краката. Скоро другарите видяха, че гонят вятъра. Непознатият беше се вмъкнал в някоя вратня и никакъв шум се не чуваше. Те се изсмяха сега.
— Защо гонихме този човечец? — попита докторът.
— Аз подозирах, че е някой агентин на Стефчова… те вечер пръскат сатирите. Иска ми се да подхване ръчицата ми някого.
Соколов продължаваше да върви замислен.
— Докторе, къде се запиля? Тук е вратнята на попа — извика му Огнянов, като почука на вратнята.
Разсеяният доктор се повърна назад.
Вратнята се отвори и тъмната фигура на дяда попа се изпречи там.
— Толците и отверзетса вамъ! Влазяйте! Докторе! Графе! — избърбора поп Ставри весело.
Както рекохме, Огнянову остана името „Граф“ само беят го наричаше консул. Съчувствието, което Геновевиният съпруг възбуди в театъра, мина на Огнянова и по улицата. Децата го подирваха с викове: „графът, графът!“, и тичаха при него да ги милува по бузите. Дядо поп отначало ръмжеше против него, но от представлението Стефчов изгуби в него един съюзник.
Из стаята на чардака се разнасяха звукове от флейта. Когато попът въведе гостите в голямата стая, те зърнаха там доста гости. Между тях — Кандов, Николай Недкович и Слепецът. Здрависаха се. Ганчо, синът на попа и другар на Бойча, донесе още ракия и мезе — зелена трушия, нарязана, поляна с дървено масло и посипана щедро с червен пипер. Флейтата беше млъкнала.
— Колчо — обади се Николай Недкович, — я карай!
Колчо подхвана пак и изсвири с голяма сполука няколко европейски мотиви.
— А бе я дайте ракийца и мезенце, да оправим гласа на свирката; забравихте ме — каза той, като спря.
— Добре правиш, Колчо. „Който си проси, той си носи“ — каза попът.
Огнянов му наля и подаде мълчаливо. Той го попипа за ръката, позна го и каза:
— Бай Огнянов, нали? Благодаря, другите ви викат граф, но една малка причина ме задържа, та не можах да ви видя като граф в театъра.
Гостите се изгледаха усмихнато.
— Бай Колчо, изпей ни калугерския тропар — помоли го Огнянов усмихнат.
Колчо прие тържествен вид, изкашля се и захвана, като подражаваше на стария черковен псалт Хаджи Атанасия:
— Благослови, господи, праведници твой: госпожа Серафима и кротка Херувима; черноока София и бяла Рипсимия; дебела Магдалина и сухата Ирина; прекрасната Еноха — светило на метоха; госпожа Парашкева — незлобивата дева; и Хаджи Ровоама — безгрешната мадама.