Децата станаха и се отдалечиха с недоволен вид; тях ги живо занимаваха приказките за кака им Милка Тодоричина.
— Според мене, да оставят тая Милка свободна; защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кандов.
Дядо поп изгледа Кандова.
— Как, да се не венчава? — попита в недоумение.
— Да я оставят свободна, и тя има човешки права — каза натъртено студентът.
— Ама как свободна? Да си дигне ризата на прът ли? Да се разберем де!
— Странни понятия за човешките права — забележи Николай Недкович.
— Щом не стеснява свободата на другите, може да живее, както обича, няма нищо — обясни Кандов.
— И ако стане най-разкошна, пак няма нищо? — попита попът.
— Как най разкошна?
— Республика де! — поясни нетърпеливо попът.
Кандов го погледна в недоумение.
Недкович му разправи ниско значението, което попът произволно даваше на тия думи.
— Тук е работата за принципа — отговори важно Кандов. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа, наследие от варварските епохи.
— Демек, какво излазя от това? — попита попът, който не разбра нищо.
Кандов продължи обърнат към Огнянова и Недковича:
— Съвременната наука признава на жената еднакви способности с мъжа и равни права с него. Тя е била до днес жертва на цял ред глупи предразсъдки, които са стягали в железни окови волята й; тя е пъшкала под бремето на унизителни задължения, наложени ней от тиранията или животинските инстинкти на мъжете. Цяла върволица форми и узаконения са създадени за нея, да я препъват на всяка стъпка в живота!.
Кандов говореше с убеждение. Той беше честно сърце; неразборчивото гълтане утопиите на разни социалистически доктринери беше смутило в него понятията за истина и лъжа; звучните слова и окръгленнте модни фрази значеха за него повече от реалната правда на живота; но той беше поразен от новостта им и желаеше да блесне с тях. Кандов страдаше от болезнения идеализъм на средата, дето бе живял досега. За да се отрезви, стигаше да постои няколко време в България.
— И що значат, кажете ми — продължи студентът, — ония громки думи: целомъдрие, брак, съпружеска вярност, свети майчини обязаности и други нелепости? Просто експлоатация на слабостта на жената!
— Гаче го чете на книга! — пришушна си попът.
— Господин Кандов — възрази Недкович, — всеки разбран човек съчувствува на идеите, които изказахте в началото. Но вие правите вратоломен скок и падате в безумна крайност. Вие отхвърляте законите — не на мъжа вече, а на природата; вие подравяте вечните основи, на които стои човешкото общество. Какво ще стане в света, ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем на жената високото й призвание?
Тук дядо поп разбра и се намуси.
— Аз искам еманципацията й.
— Пардон, вие искате деградацията й — обърна се Огнянов.
— Господин Огнянов, чели ли сте философите, които са писували по женския въпрос? Съветвам ви да ги четете.
— Кандовче! Кандовче! — обърна се попът. — Ами ти чел ли си евангелието?
— Чел съм… някога.
— Ти знаеш ли там, дето казва: Жены, своимъ мужемъ повинуитеся? И по-нататък: Сеги ради вставитъ человекъ отца своего и матеръ и прилепится къ жени своеи?
— Аз се основавам само на здравата наука, дядо попе.
— Ами от господьовата наука коя е по-здрава? — подзе сърдито дядо поп. — Ти, Кандовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата. Бракът е тайнство великое. Без брак може ли се бе, синко? Тогава защо е черквата, защо е вярата, защо са свещеници, когато хората ще се развъждат като свинете — без венчавка, без благословия божия?
Вратата се отвори и Ганчо влезе.
— Навън, у Милкини, страшна врява — каза той.
— Каква врява?
— Не зная добре — отговори Ганчо със заекване, — но ми се чини, че Бакърджийчето е затворено там. Цялата махала се е събрала.
— Ако е Рачко, сещам се какво ще стане — каза дядо поп. — Хайде, момчета, да идем да видим; може дядо ви поп да дотрябва там. Без попска благословия нищо не става. Нека Кандовчето да си бъбре. Когато той отиваше, аз се връщах.
Всички излязоха.
XXIII. Друг се хваща в клопка
През няколко вратня от поповата беше вратнята на Милка Тодоричина. В тясното дворче, пред стълбиците, шумяха смесени гласове. Глъчката растеше всяка минута. Нови любопитни съседи увеличаваха навалицата, из която блещукаха две-три фенерчета. Мнозина се мъчеха да видят през прозореца затворените любовници. Милкиният баща викаше; майката гълчеше и се щуреше от място на място, като уплашена кудкудячка. Скоро дойде и Рачковият баща, разтласка тълпата, взе да дъне вратата, за да извади сина си. Но няколко силни ръце го оттеглиха назад.