Отпреде му стоеше Мунчо.
Игуменът го погледна строго.
— Що искаш, Мунчо? Хай върви си! — изкара му се той и се обърна да продължи тропара си.
Но Мунчовата ръка го стисна втори път силно за лакътя и го не пущаше. Той се пак обърна разсърден и тогава видя, че Мунчо беше силно разпъхтян; очите му блещяха и в тях се четеше някакъв страх и цялото му тяло трепереше.
— Какво има, Мунчо? — попита строго игуменът. Мунчо завъртя страшно глава, изпули още повече очи, напъна се и със сила проговори:
— Р-у-с-и-а-н при воддд-е-ницата. Турр-рци! — И вместо да продължи думата си, той направи движение с ръцете си, като че копае.
Игуменът го изгледа втрещено от най-напред, па изведнъж ужасен проблеск озари ума му. Мунчо трябваше да знае какво има закопано при воденицата; а понеже спомена тук и Русиана, трябва да знае цялата тайна. Как? — Той не разбираше. Той разбра само едно: че тайната е известна вече на властта!
— Бойчо е пропаднал! — прошушна си Натанаил с отчаян вид, като забрави и тропар, и пение, и не виждаше отца Гедеона, който при отсрещния аналой отчаяно му махаше и смигаше, за да го подсети, че е негов ред. Натанаил хвърли очи към олтара, дето Викентий беше занят по литургията, заряза отца Гедеона да се разправя, както знае, с тропарите и излезе из черква. В един миг той беше в обора, след други — препускаше като стрела към града.
Тая утрина беше силен студ и фъртуна. Нощес бе паднал сняг и побелил тревите и клоните на дърветата. Игуменът немилостиво бодеше търбуха на враното си конче, из отворените ноздри на което излизаха облаци пара. Той бързаше да спаси Огнянова, ако имаше време още. Той знаеше, че пръснатата мълва, с която обясняваше изчезването на двамата ловци, беше намерила почва и отстранила всяко подозрение. Кой го пробуди сега у бездеятелния началник на полицията? Непременно някое предателство. От кого — не угаждаше още. От Мунча да беше — ако наистина Мунчо знаеше работата — той не вярваше: той знаеше как идиотът обожаваше Огнянова. Мигар несъзнателно да го е издал? Но предателство имаше. И то трябваше да има ужасни последствия за Огнянова.
Петнайсетте минути, които трябват до града, той ги взе за четири. Конят беше цял в пяна. Той го остави, пътем, у брата си и пеша отиде до Огняновото жилище.
— Тук ли е Бойчо? — попита тревожно.
— Излезе. Току преди вас дойдоха заптиета и го дириха из всичките дупки. Какво му искат, поразениците? Гаче челяк е убил! — отговори разсърден стопанинът.
— Къде отиде?
— Не знам.
— Лошо, но има надежда още — каза си игуменът и тичешката се упъти към доктора Соколова. Той знаеше Огнянова за не особено усърден черковник, та нито помисли да го дири в черква. Като мина край Ганковото кафене, надникна, но го не видя там. — От Соколова мога да узная де е, ако не е вече в затвора — продума си Натанаил, като се втурна в двора му.
— Кой има тука, бабо?
— Няма никого, светиня ви — отговори къщната бабичка и хвърли метлата, да дойде да се поклони и целува ръка на духовника.
— Де е докторът? — питаше той гневно.
— Не зная, отче духовниче — отговори жената, като се заекваше и гледаше смутено пред себе си.
— Ах! — изпъшка игуменът п се запъти към вратнята.
Бабата притърча подпре му:
— Чакай, чакай, отче духовниче!
— Какво има? — попита той с нетърпение.
Тя прие тайнствен вид и каза ниско:
— Тук си е, ама се крие, че го дириха одеве пусти турци. Прощавай, отче.
— Той от мене да се не крие — та що ми не кажеш от пръв път? — избъбра игуменът и бързешком мина двора и чукна на портата, която докторът му отвори тутакси.
— Бойчо де е? — беше първата му дума.
— При Рада. Какво има?
Соколов усети, че ще научи по голямо нещастие. Той беше пребледнял.
— На тая минута копаят при воденицата. Има предателство.
— Ах! Отиде Огнянов! — с отчаян вид извика докторът. — Трябва да му се обади по-скоро.
— Дирен е и у тях, но го не нашли — продължи игуменът развълнуван; — тичал съм с коня като вятър, да явя по-скоро. Боже мой, какво ще стане с това момче! Закрили го! Къде се готвиш из вратата? — попита той зачуден.
— Ще припкам при Бойча. Трябва да го спасим, ако не е късно — каза докторът, като отвори портата.
Игуменът го изгледа с още по-голямо недоумение.
— Ами и тебе нали те дирят? По добре аз да ида…
Докторът направи знак с ръка:
— Немислимо е. Твоето появление по това време у Рада в стаята й ще се забележи, ще бъде даже скандал.
— Ами ти ще паднеш в ръце!
— Нека, но аз трябва как как да го предизвестя… За Бойча е голямата опасност. Ще мина през по-затънтени улици.
И Соколов изхвръкна.
Игуменът го благослови просълзен.