Шесто, предлагам ви сериозна възможност изпитанията ви да приключат утре по обяд, точно в 13 часа. Полковник Барбара ще ви обясни същността на военната операция, която ще бъде проведена по това време, и ме увери, че заедно с помощта на госпожица Джулия Шамуей, която притежава и списва местния вестник, ще можете да информирате жителите на Честърс Мил какво точно да очакват.
И на последно място: вие сте граждани на Съединените американски щати и ние никога няма да ви изоставим. Нашето най-силно обещание към вас е простичко — няма да изоставим нито един мъж, жена или дете. Ще впрегнем всички ресурси, които могат да сложат край на неволното ви заточение. Всеки долар, който може да бъде от полза за разрешаването на проблема ви, ще бъде изразходван. Това, което очакваме в замяна от вас, е вяра и съдействие. Моля ви да ни подкрепите и в двете.
Моля се за вас и ви желая всичко най-добро.
Искрено ваш…
6.
Който и канцеларски плъх да го бе написал, кучият му син го бе подписал собственоръчно — използвайки и трите си имена, включително и онова талибанското по средата. Големия Джим не бе гласувал за него и в този момент, ако можеше да се телепортира пред него, с най-голямо удоволствие би го удушил.
Би направил същото и с Барбара.
Най-съкровеното му желание в момента бе да свирне на Пит Рандолф, който да тикне полковника-готвач в някоя килия. И да му каже, че може да си управлява скапаното военно положение от мазето на полицейското управление, а Сам Вердро може да му служи като адютант. Току-виж Сам Мърляча успял да изкара достатъчно дълго, за да му козирува, без да изпадне в делириум тременс и да си бръкне в окото с пръст.
Но не и сега. В момента се налагаше да отложи желанията си за по-късно. Някои фрази от писмото на Големия бос пулсираха в съзнанието му:
Както вие помагате на него, така и ние
ще помагаме на вас.
Добро сътрудничество между него и градските власти.
Това решение подлежи на преразглеждане.
Очакваме от вас вяра и съдействие.
Последното беше най-многозначително. Големия Джим бе сигурен, че кучият син, който нямаше нищо против абортите, не знае нищичко за истинската вяра и само дрънка общи приказки. Що се отнася до съдействието обаче, там подтекстът бе пределно ясен и недвусмислен — предлагаме ви кадифена ръкавица, но не забравяйте, че под нея се крие железен юмрук.
Президентът им предлагаше съчувствие и подкрепа (Рени видя как наркоманизираната Гринъл се разцивря, докато чете писмото), ала за да зърнеш истината, трябваше да четеш между редовете. Това беше писмо-ултиматум, пълно със заплахи. Ако не ни съдействате, ще изгубите вашия интернет. Ако не ни съдействате, ще направим списък с добрите и лошите, а вие не искате да се озовете при лошите, когато проникнем вътре, нали? Защото ние няма да ви забравим…
Съдействай, друже. Или…
„Никога няма да предам града си на готвач на аламинути, който дръзна да вдигне ръка срещу сина ми и после оспори моята власт — помисли си Рени. — Никога няма да го допусна, маймуно! Никога.“
После обаче си каза и друго: „Само се дръж спокойно. И хладнокръвно.“
Нека полковникът-готвач да ни обясни великия план на военните. Ако проработи, чудесно. А ако не проработи… най-новият полковник в американската армия щеше да открие неподозирани значения на фразата „навлязъл дълбоко във вражеска територия“.
Големия Джим се усмихна и каза:
— Да влезем вътре, става ли? Явно имаме доста работи за обсъждане.
7.
Рени младши седеше в мрака в компанията на приятелките си.
Дори той го намираше за странно, обаче важното бе, че му действаше успокояващо.
След голямото мазало на Динсморовия парцел, когато се върна в управлението заедно с другите извънредни сътрудници, Стейси Могин (все още с униформата си; изглеждаше смазана от умора) им каза, че могат да поемат допълнително дежурство от още четири часа, стига да искат. Очертавала се доста извънредна работа, каза им, и скоро, когато настъпело времето за плащане, щяло да има и сериозни бонуси… най-вероятно осигурени от благодарното американско правителство.
Картър, Мел, Джорджия Ру и Франк Делесепс веднага се съгласиха да поемат извънредните часове. И не само заради парите; работата започваше да им харесва. Това се отнасяше и за Младши, само дето усещаше надигането на страховит пристъп на главоболие. Просто отвратително, след като се бе чувствал прекрасно през целия ден…