Затова каза на Стейси да не го брои, стига това да не е проблем. Тя отвърна, че не е никакъв проблем, обаче му напомни за утрешното дежурство от седем. „Ще има много работа за вършене, така че трябва да си на линия“ — добави.
Докато слизаха по стъпалата, Франки пооправи колана си и подхвърли:
— Мисля да се отбия през къщата на Анджи. Сигурно са отишли някъде с Дуди, обаче не мога да спра да мисля как се е подхлъзнала в банята и сега лежи парализирана или нещо подобно.
Рени младши почувства как главата му започва да пулсира. Миг по-късно пред лявото му око затанцува малко бяло петънце. Сякаш се движеше в унисон с пулса му, който се бе ускорил.
— Ако искаш, аз ще намина — предложи на Франки. — И бездруго ми е на път.
— Наистина ли нямаш нищо против?
Младши поклати глава и бялото петънце затанцува още по-бясно. После се успокои.
Франки понижи глас:
— Вчера Сами Буши нещо ми се отваряше на поляната на Динсмор…
— Тая тъпа путка — измърмори събеседникът му.
— Много ясно. Взе да писка: „Кво ще ми направиш, ще ме арестуваш ли?“ — Франки извиси глас до писклив фалцет, който застърга по нервите на Рени младши. Бялото петънце стана червено и за един кратък миг бе завладян от внезапния импулс да стисне с две ръце шията на приятеля си и да го удуши, за да не чува никога повече този отвратителен звук.
— Мисля си… — продължи Франки — … дали да не я посетя, след като свърша тук. И да ѝ дам един хубав урок. Нали се сещаш, да се научи да уважава местната полиция…
— Тя е пълен парцал. И лесбийче си пада.
— Още по-добре. — Франки изведнъж млъкна и се загледа в необичайния залез. — Тоя Купол си има и хубава страна. Можем да правим каквото ни скимне. Е, поне за известно време. Помисли над тая идея, копеле. — И той се хвана за чатала.
— Определено — отвърна Младши, — но нещо не съм в настроение за ебане.
Само дето всъщност беше. Или поне донякъде. Нямаше точно да ги изчука, обаче…
— Обаче все още сте си мои приятелки — изрече Рени Младши в тъмния килер. Беше изключил фенерчето си, понеже мракът му харесваше повече. — Нали?
Те си замълчаха. Ако му бяха отговорили, каза си, трябваше веднага да изтича при баща си и пастор Когинс, за да им докладва за чудото.
Седеше на пода, облегнал гръб на стената, където се намираха рафтовете с консервирани храни. Беше разположил Анджи от дясната, а Дуди — от лявата си страна. Беше си спретнал тройчица, както се изразяваха в еротичните интернет форуми. Приятелките му не изглеждаха много добре на светлината от фенерчето — косите им едва успяваха да скрият подпухналите им лица и изцъклените им очи. След като го изгаси обаче… Спокойно можеха да минат за живи мацки!
Е, излъчваната от тях миризма малко разваляше хубавото впечатление, но какво да се прави. От друга страна, зловонието на престояли екскременти и пропълзяващо разложение не се усещаше чак толкова силно, понеже помещението бе пропито и с други, далеч по-приятни аромати — на кафе, шоколад, меласа, сушени плодове и кафява захар.
Обонянието му долавяше и някакъв парфюм. На Дуди? Или на Анджи? Не знаеше. Онова, което знаеше, беше, че главоболието му е намаляло, а неприятното бяло петънце бе изчезнало. Той плъзна ръка надясно и стисна лявата гърда на Анджи.
— Нямаш нищо против да го правя, нали, Андж? Знам, че беше гадже на Франки, ама нещо май скъсахте, пък и това си е само обарване. Освен това, колкото и да не ми се иска да ти го кажа, тая нощ Франки си е наумил да ти кръшне.
След тези думи Младши хвана дясната китка на Дуди. Ръката ѝ беше дяволски студена, ала въпреки това той я положи върху чатала си.
— О, скъпата ми Дуди — прошепна. — Много дръзко от твоя страна. Не, не спирай, мила, продължавай! Приятно ти е да си лошо момиче, нали?
Трябваше да ги погребе, нямаше как иначе. И то скоро. Куполът току-виж се спукал като сапунен мехур или пък учените открили начин да го премахнат. И когато това се случеше, градът щеше да загъмжи от следователи. А ако Куполът се задържеше по-дълго, вероятно щяха да сформират някаква продоволствена комисия, която да претърсва всички къщи за провизии.
Скоро. Но не и веднага. Това беше толкова успокояващо…
И възбуждащо. Естествено, другите нямаше да го разберат, но не се и налагаше да разбират. Защото…
— Това е нашата малка тайна — прошепна в тъмното. — Нали, момичета?