Те отново не отговориха (макар че по-късно щяха да го сторят).
Изпълнен с блаженство, Рени младши седеше сред труповете на убитите от него момичета и по някое време неусетно потъна в сън.
8.
Когато Барби и Бренда Пъркинс напуснаха градския съвет в единайсет вечерта, събранието още не бе приключило. Потънали в мислите си, двамата закрачиха по главната в посока към „Морин“. На пресечката с „Мейпъл“ видяха затиснати с камък копия от извънредния брой на „Демократ“. Барби измъкна внимателно един вестник от купчината, а Бренда извади от чантичката си наподобяващо химикалка халогенно фенерче и освети заглавието.
— Би трябвало човек да повярва по-лесно, като го види напечатано, но поне при мен не се получава — отбеляза тя.
— Нито пък при мен — отвърна той.
— Двамата с Джулия сте го направили, за да не може Джеймс да скрие истината, нали? — попита Бренда.
Младият мъж поклати глава.
— Не би се опитал, понеже не е в състояние нищо да стори. Когато ракетата се взриви, грохотът ще бъде страшен. Джулия просто искаше да се увери, че Рени няма да се опита да извърти ситуацията в своя полза. — Потупа с пръст по единствения лист от вестника. — Ако трябва да съм пределно откровен, за мен това е вид застраховка. Съветникът Рени трябва да се замисли: „Щом знае преди мен за това, с каква ли друга недостъпна за мен информация разполага?“
— Джеймс Рени може да бъде изключително опасен противник, приятелю — въздъхна Бренда, сгъна листа и го пъхна под мишница. Двамата продължиха по улицата. — Съпругът ми проучваше делата му.
— В каква връзка?
— Не знам каква част от истината да ти разкрия — отвърна тя. — Май възможностите са две — или всичко, или нищо. Със сигурност знам, че Хауи не е разполагал с безспорни доказателства. Макар че е бил доста близо…
— Тук не става въпрос за доказателства — заяви Барби. — А да се подсигуря да не вляза в затвора, ако утрешният ден не се развие добре.
— Ако единственото, което те вълнува, е да избегнеш пандиза, разочароваш ме.
Не беше така и той бе сигурен, че вдовицата Пъркинс го знае. На събранието бе слушал внимателно през цялото време и въпреки че Рени полагаше всички усилия да се държи възможно най-любезно и предразполагащо, младият мъж бе останал поразен. Под маската на емоционалните възклицания се криеше свиреп хищник. Той щеше да се вкопчи във властта си и нямаше да я пусне, докато не я изтръгнат със сила от него; щеше да заграбва всичко, което си харесаше, докато не бъде спрян. И това го правеше опасен за всички — не само за Дейл Барбара.
— Госпожо Пъркинс…
— Бренда, не запомни ли?
— Бренда, добре. Ще ти го кажа по този начин, Бренда — ако Куполът остане на мястото си, градът ще се нуждае от помощ, която един търговец на стари коли, страдащ от мания за величие, едва ли ще може да му осигури. И ако през това време аз съм в пандиза, няма да я получи и от мен.
— Съпругът ми подозираше, че Големия Джим помага най-вече на себе си.
— Как? По какъв начин? И в каква степен?
— Да видим какво ще стане с ракетата — отвърна тя. — В случай че не се получи, ще ти разкажа всичко. А ако операцията е успешна, щом прахта се слегне, веднага ще отида при областния прокурор… и тогава, както казваше Рики Рикардо от „Аз обичам Люси“, Джеймс Рени ще трябва да обясни туй-онуй.
— Ти не си единствената, която чака да види какъв ще е ефектът от ракетата. Тази вечер Рени прояви невероятно спокойствие и хладнокръвие. Но ако ракетата рикошира, вместо да пробие Купола, мисля, че ще видим другото му лице.
Тя загаси фенерчето си и погледна нагоре.
— Погледни звездите — възкликна. — Колко са ярки! Ето я Малката мечка… Касиопея… Голямата мечка. Всичко е както преди. Мисля, че това е успокояващо. А ти?
— Да.
Известно време и двамата останаха безмълвни, като се взираха в необятната шир на Млечния път.
— Звездите винаги ме карат да се чувствам толкова малка и толкова… незначителна. — Тя се засмя и добави (малко плахо): — Ще възразиш ли, ако те хвана под ръка, Барби?
— Ни най-малко.
Тя го хвана за лакътя, той положи ръка върху нейната и я изпроводи до тях.
9.
Големия Джим закри събранието в единайсет и двайсет. Питър Рандолф пожела на всички лека нощ и си тръгна. Възнамеряваше да започне евакуацията на западната част на града точно в седем сутринта и се надяваше до обяд целият район около Битч Роуд да е разчистен. Андрея го последва; стана и запристъпва плахо със сключени зад гърба ръце. Това не направи впечатление на никого, понеже отдавна бяха свикнали с навиците ѝ.