Тя отметна завивките и се изстреля към вратата. Блъсна се в стената вляво от нея, изохка и за малко да се строполи на пода. Проклетият мрак! Проклетата електрическа компания! Проклетият Фил, който бе изчезнал вдън земя, оставяйки я сам-самичка, без да има на кого да разчита, и то точно в момент, когато гадняри като Франк Делесепс я заплашваха и…
Бам!
Пръстите ѝ се стрелнаха по повърхността на скрина и напипаха фенерчето. Сами го включи и тъкмо се обръщаше наляво, към спалнята на Литъл Уолтър, когато отново се заблъска по вратата. Не идваше отляво, а отпред, откъм разхвърляната дневна. Някой стоеше пред външната врата на караваната. До слуха ѝ достигна приглушен смях. Които и да бяха среднощните ѝ посетители, определено се бяха почерпили.
Сами закрачи към вратата. Тениската, която използваше вместо пижама, се бе надиплила около закръглените ѝ бедра (откакто Фил бе духнал от живота ѝ, беше качила малко килца — около двайсет и пет, не повече — ала бе твърдо решена да мине на диета и да се върне към формата си в гимназията, след като тази идиотщина с Купола приключеше). Тя отвори рязко вратата и присви очи.
Към лицето ѝ бяха насочени няколко фенерчета. В следващия миг Сами си даде сметка, че всъщност са четири на брой, и то доста мощни, съдейки по ослепителните светлинни снопове, които излъчваха. Хората, които ги държаха, отново се разсмяха. Смехът на единия от посетителите ѝ наподобяваше онова гърлено „нях-нях-нях“, което пълничкият Кърли от телевизионното шоу „Тримата смешници“ бе превърнал в своя запазена марка. Изведнъж ѝ просветна, че този смях ѝ е до болка познат от последните години в гимназията; просто нямаше как да сбърка грухтенето на онзи гадняр Мел Сиърлс.
— Вижте я само! — извика Мел. — Колко е загоряла, а пък си няма тъпкач!
Спътниците му отново се разсмяха. Сами заслони очите си с длан, ала без никакъв резултат; посетителите ѝ си оставаха смътни силуети в мрака. Смехът на един от тях обаче се различаваше от останалите; навярно в компанията имаше и жена и Сами си каза, че това е добър знак.
— Изключете тези фенерчета, преди да съм ослепяла! — кресна им тя. — И по-тихо, защото ще събудите бебето!
Думите ѝ предизвикаха нов изблик на смях, при това още по-оглушителен отпреди, но пък за сметка на това три от лъчите угаснаха. Тогава Сами насочи собственото си фенерче към натрапниците и не остана никак доволна от видяното: Франки Делесепс и Мел Сиърлс стояха от двете страни на Картър Тибодо и Джорджия Ру. Джорджия, която я бе сритала в гърдата и я бе нарекла „лесба“. Да, в компанията наистина имаше жена, ала присъствието на Ру не предвещаваше нищо добро.
Всички носеха значките си. И бяха доста почерпени.
— Какво искате? Много е късно.
— Искаме малко трева — каза Джорджия. — Знаем, че продаваш, така че дай да си купим малко.
— Искам да пафкам като розов параход, зареян във небесния компот — заяви Мел и се засмя: — Нях-нях-нях!
— Не ми е останала никаква трева — разпери ръце Сами.
— Глупости, бърлогата ти вони на трева от километри — изсумтя Картър. — Хайде, продай ни малко, не бъди такава кучка.
— Точно така — кимна Джорджия. Очите ѝ блестяха като сребърни на светлината от фенерчето на Сами. — Не се притеснявай от това, че сме ченгета.
При тези думи и четиримата се разсмяха толкова гръмко, че навярно бебето всеки момент щеше да ревне.
— Не! — отсече Сами и се опита да затвори вратата. Тибодо обаче я натисна с длан от другата страна и не ѝ позволи да го стори. Сами залитна назад, подхлъзна се на една от играчките на Литъл Уолтър и тупна по задник за втори път през този ден. Тениската ѝ се запретна над бедрата.
— Охо-о-о, розови бикини, да не очакваш някоя от приятелките си? — подхвърли Джорджия и всички отново избухнаха в смях. Фенерчетата, които бяха помръкнали, отново бяха включени и лъчите им я осветиха като сценични прожектори.
Сами смъкна надолу фланелката си толкова рязко, че за малко да я разкъса на врата. Изправи се неуверено, а през това време светлинните снопове танцуваха нагоре-надолу по тялото ѝ.
— Бъди добра домакиня и ни покани вътре — каза Франки и застана на вратата. — Благодаря ти много.
Той прекрачи прага и насочи фенерчето си към дневната.
— Каква кочина! — възкликна, докато оглеждаше помещението.
— Ти какво очакваш от една свиня? — подметна Джорджия и всички отново се разсмяха. — Ако бях на мястото на Фил, щях да се връщам от време на време, за да ти посритвам хубавичко задника! — Тя вдигна ръка във въздуха и Картър Тибодо докосна с юмрука си нейния.