Най-накрая Когинс се блъсна в писалището, като изцапа с кръв куп листчета за напомняне, и се плъзна покрай него. Големия Джим се опита да вдигне позлатената топка за един последен удар, ала не можа.
„Знаех си, че един ден ще си платя с лихвите за тласкането на гюлле в гимназията…“ — помисли си той.
После обаче прехвърли топката в лявата си ръка и замахна странично. Долната челюст на Лестър изхрущя и кървави капчици опръскаха лампата над главата му.
— Гъх! — простена преподобният. Все още се мъчеше да заобиколи бюрото. Междувременно Големия Джим отстъпи назад към централната му част.
— Тате?
Младши стоеше на прага с ококорени очи и зяпнала уста.
— Гъх! — изхриптя Когинс и вдигна немощно Библията. — Гъх… Гъх… Гъ-Господи!
— Не стой там, а ми помогни! — изрева Рени на сина си.
Пасторът се затътри към младия мъж, като размахваше Библията пред себе си подобно на ветрило. Пуловерът му бе подгизнал, панталоните му приличаха на мръсни дрипи, а лицето му почти не се виждаше под кървавата пелена.
Младши се втурна да го посрещне. Миг преди Лестър да се строполи на земята, той го сграбчи и го задържа в изправено положение.
— Хванах ви, пастор Когинс… държа ви здраво, не се тревожете!
След тези думи Младши сключи пръсти около лепнещата от кръвта шия на свещеника и започна да го души.
14.
Пет безкрайни минути по-късно.
Големия Джим седеше в креслото си — беше се разплул в креслото си — с разхлабена вратовръзка (бе я сложил специално за събранието) и разкопчана риза. Дясната му ръка усърдно масажираше лявата му гръд. Сърцето му все още биеше учестено и неритмично, но поне не показваше признаци на наближаваща криза.
Синът му бе излязъл от кабинета. Отначало Рени предположи, че е отишъл да извика Рандолф, което щеше да е грешка, ала така и не можа да го спре, понеже бе останал без дъх. После обаче Младши се върна — съвсем сам, — помъкнал брезентовото платнище от задната част на караваната. Разпъна го делово на пода, сякаш го правеше за хиляден път, и Големия Джим се зачуди откъде ли синът му е придобил тези навици. „Сигурно от онези долнопробни филми, които гледат напоследък“ — каза си, докато разтриваше гръдните мускули, които някога бяха толкова твърди и стегнати.
— Ще ти помогна — изхъхри, макар и да знаеше, че няма да може.
— По-добре си почини, докато дишането ти се оправи. — Синът му, който беше коленичил на пода, му хвърли мрачен поглед. В очите му сякаш се долавяше любов — Големия Джим силно се надяваше това да е именно любов, — ала сякаш имаше и нещо друго.
„Хванах ви, пастор Когинс“. Дали не бе това?
Междувременно Младши търкулна Лестър върху брезента. Той изшумоля. Младши огледа трупа, претърколи го още веднъж и го покри с края на платнището. То бе зелено на цвят. Големия Джим го беше купил от магазина на Бърпи. На разпродажба. Спомни си как Тоби Манинг бе възкликнал: „Направо без пари взимате това, господин Рени.“
— Библията — изхриптя възрастният мъж. Вече се чувстваше малко по-добре. Слава Богу, пулсът му се бе забавил. Откъде да знае, че след като мине петдесетака, положението ще стане толкова сериозно? „Трябва да започна да тренирам. Да се върна във форма. Бог ни дава само едно тяло.“
— Да, добре, правилно — измърмори Младши. Сграбчи окървавената Библия, бутна я между краката на Когинс и започна да увива платнището около тялото му.
— Той нахълта при мен, синко. Беше обезумял.
— Добре. — Младши изобщо не се интересуваше от това. Искаше само да увие добре трупа… и толкова.
— Работата беше на живот и смърт. Или той, или аз… Ще трябва да го… — Сърцето му отново запърха като подплашено врабче. Джим се закашля и се удари няколко пъти по гърдите. — Ще трябва да го закараш до Църквата на Христа Изкупителя. Когато го открият, има един човек, дето… — Мислеше си за Готвача, ала идеята да го посвети в това май не беше от най-добрите. Все пак Буши знаеше туй-онуй… Естествено, току-виж оказал съпротива при ареста и тогава нямаше да го задържат жив, обаче въпреки това…
— Сещам се за едно по-добро място — заяви Младши. Беше съвсем спокоен. — И ако намекваш да го лепнем на някого, имам по-добра идея.
— Кого предлагаш?
— Шибаният Дейл Барбара.
— Знаеш, че не ми харесва да говориш така!
Младши го гледаше с пламнали от омраза очи.