— Шибаният Дейл Барбара! — повтори той.
— Как?
— Още не знам. Но по-добре измий хубавичко тая златна топка, ако смяташ да я задържиш. И изхвърли тия листчета…
Големия Джим се изправи на крака. Вече се чувстваше далеч по-добре.
— Ти си много добър син, Младши. Да помогнеш на баща си по такъв начин…
— Щом казваш — вдигна рамене младият мъж. В момента върху килима се виждаше нещо като огромно зелено ролце. С крака, които стърчаха от единия му край. Младши се опита да ги скрие под платнището, но не можа. — Ще ми трябва малко тиксо.
— След като няма да го откараш в църквата, къде ще го…
— Това не е важно — отвърна Младши. — Важното е, че мястото е сигурно. Ще го оставя там, докато не измислим как да натопим Барбара за смъртта му.
— Да видим какво ще стане утре и ще решим.
Младши го изгледа с едва прикрито презрение и Големия Джим си даде сметка, че синът му за първи път го гледа така. Изведнъж го осени, че Младши вече има голяма власт над него. Но едва ли собственият му син би го…
— Трябва да заровим килима. Добре, че не е онзи предишният, който покриваше целия под — отбеляза младият мъж, след което вдигна пастора и го понесе към коридора. Няколко минути по-късно Рени дочу изръмжаването на двигателя на караваната.
Големия Джим се замисли за позлатената бейзболна топка. „Трябва да се отърва и от нея“ — помисли си и в същия миг отхвърли тази мисъл. Та това бе безценна вещ, на която бе съдено да се превърне в семейна реликва!
А и каква опасност криеше? Нима би могла да го застраши по някакъв начин, ако я почистеше добре?
Когато след около час Младши се върна в кабинета, позлатената топка за бейзбол отново сияеше върху постамента си от прозрачна пластмаса.
Под заплаха от ракетен обстрел
1.
— ВНИМАНИЕ! ГОВОРИ ПОЛИЦИЯТА НА ЧЕСТЪРС МИЛ! РАЙОНЪТ ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ! АКО МЕ ЧУВАТЕ, ТРЪГНЕТЕ КЪМ МЕН! РАЙОНЪТ ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ!
Сепнати от гръмкия кънтеж на мегафона, Търстън Маршал и Каролин Стърджис се надигнаха рязко в леглото и се спогледаха смаяно. И двамата бяха преподаватели в бостънския колеж „Емерсън“ — Търстън бе професор по английска литература (и гост-редактор на последния брой на известното литературно списание „Плаушеърс“), а Каролин — докторантка в същата катедра.
Бяха любовници от шест месеца и тръпката помежду им още беше силна. В момента се намираха в малката хижа на Търстън близо до езерото Честър между Битч Роуд и река Престил. Бяха дошли тук, за да се полюбуват на „есенната флора“, ала от петък следобед се занимаваха само с онзи вид растителност, която покрива венериния хълм. В хижата нямаше телевизор, понеже Маршал ненавиждаше телевизията; за сметка на това имаше радио, ала така и не го включиха. Беше понеделник, двайсет и девети октомври, а часът бе точно осем и трийсет сутринта. И никой от двамата нямаше и най-бегла представа, че нещо не е наред, докато не чуха бумтящия от мегафона глас.
— ВНИМАНИЕ! ГОВОРИ ПОЛИЦИЯТА НА ЧЕСТЪРС МИЛ! РАЙОНЪТ… — думите ехтяха още по-силно. Източникът им определено се приближаваше.
— Търстън! Тревата! Къде остави тревата?
— Не се тревожи — помъчи се да я успокои Маршал, макар че треперещият му глас показваше, че сам не може да последва съвета си. Той беше висок, мършав мъж със започнала да се прошарва коса, която обикновено връзваше на опашка. Сега косата му падаше свободно и стигаше почти до раменете. Беше на шейсет, а Каролин — на двайсет и три. — По това време на годината хижите са необитаеми и ченгетата просто ще ни подминат и ще продължат към Битч Ро…
Тя го перна по рамото.
— Колата ни е на алеята! Ще я видят!
Лицето му изведнъж посърна.
— … ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ! АКО МЕ ЧУВАТЕ, ТРЪГНЕТЕ КЪМ МЕН! ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!
Гласът вече кънтеше съвсем наблизо. Търстън чуваше и други усилени гласове — явно имаше и други ченгета с мегафони, но първият се открояваше над всички останали.
— РАЙОНЪТ ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНА ЕВАКУА… — Внезапна пауза. — ЕХО, ВИЕ В ХИЖАТА! ИЗЛЕЗТЕ НАВЪН! ВЕДНАГА!
Ох, това бе истински кошмар!
— Къде е тревата? — изсъска Каролин отново.
Беше я оставил в другата стая. В найлоново пакетче, което вече бе наполовина празно, до чинията със снощните сиренца и крекери. Ако някой влезеше, това щеше да е първото нещо, което щеше да се изпречи пред очите му.
— ГОВОРИ ПОЛИЦИЯТА! НЯМА НИКАКВО ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ! РАЙОНЪТ ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ! АКО СТЕ ВЪТРЕ, ИЗЛЕЗТЕ, ПРЕДИ ДА СМЕ ВИ ИЗМЪКНАЛИ СЪС СИЛА!