— Ако рикошира, ще чуете само оглушителен тътен — обясни той. — Може и да изцапате гащите (ако ги имате), ала поне няма да ви нарани. Проникне ли вътре обаче, моментално ще ви изпържи, понеже хем ще е наистина огромна, хем и вие ще се намирате на по-малко от три километра от точката на удара.
— От какво ще рикошира, тъпако? — попита Търстън. Тъй като тревата вече беше в мивката, той използва едната си ръка, за да прикрие гениталиите си… или поне се опита; инструментът му наистина бе необичайно дълъг и тънък.
— От Купола — отвърна Франки. — Не ми допада езикът ви. — Той направи крачка напред и заби юмрука си в корема на преподавателя. Маршал нададе дрезгав стон, преви се, залитна, почти запази равновесие и точно в този миг рухна на колене и избълва някаква слузеста бяла субстанция, която приличаше на овесена каша и все още миришеше на сирене „Бри“.
Каролин потърка подутата си китка.
— Ще отидете в затвора за това — закани се тя на Младши с приглушен, треперещ глас. — Буш и Чейни вече ги няма. Това вече не са ви Съединените севернокорейски щати!
— Знам — отвърна Младши с изненадващо спокойствие за човек, който не би имал нищо против това да удуши още някого; все пак малкото отровно гущерче, пълзящо из мозъка му, си мислеше, че още едно убийство би било чудесен старт на деня.
Но не. Не. Трябваше да изпълни задачата, която му бе възложена във връзка с евакуацията. Беше положил клетвата на честта или каквото беше там.
— Знам — повтори. — Но това, което вие, двамата тъпаци, не загрявате, е, че вече не сте в Съединените американски щати. Сега се намирате в Честърското кралство и ако не се държите прилично, ще свършите в Честърската тъмница. Мога да ви го гарантирам. И то без телефонни обаждания, без адвокати и без съдебен процес. Опитваме се да спасим шибаните ви животи. Толкова ли сте тъпи, че не го зацепвате?
Потресена от чутото, Каролин го наблюдаваше с разширени от изумление очи. Търстън се опита да се надигне, ала не успя и запълзя по пода към нея. Франки му „помогна“ да стигне по-бързо с един шут в задника. Професорът извика от болка и изненада.
— Това е, защото ни мотаете, дядка! — заяви му Франки. — Оценявам вкуса ти за мацки, обаче имаме сума ти неща за вършене.
Младши изгледа жената. Имаше страхотни устни. Като на Анджелина Джоли. Както се казваше, с тях като нищо можеше да изсмуче хрома от автомобилната броня.
— Ако не може да се облече сам, ти му помогни. Трябва да проверим още четири хижи и когато се върнем, гледайте да сте се качили във волвото си и да сте потеглили към града.
— Нищо не разбирам! — простена Каролин.
— Не съм изненадан — отвърна Франки и побутна пакетчето с марихуана в мивката. — Не знаете ли, че от това се затъпява?
Тя заплака.
— Не се тревожи — смигна ѝ той. — Конфискувам я и ще видиш как до два-три дни отново ще поумнееш.
— Не ни прочетохте правата… — проплака тя.
Младши я изгледа изненадано. После се засмя.
— Имате правото да се пръждосате оттук и да си затваряте устата, доволна ли си? Във възникналата ситуация нямате други права. Ясно ли е?
Междувременно Франки разглеждаше задълбочено конфискуваната дрога.
— Младши… — обърна се той към партньора си. — Та тук почти няма семенца… Изглежда ми суперкачествена.
Търстън най-накрая достигна Каролин. Надигна се от пода и се изпърдя шумно. Младши и Франки се спогледаха. Помъчиха се да потиснат кикота си — все пак бяха полицаи по време на дежурство — и не успяха. И двамата избухнаха в смях почти едновременно.
— Чарли тромбона пак наду сифона! — възкликна Франки и плесна с ръка вдигнатата длан на Младши.
Търстън и Каролин стояха на прага на спалнята и се опитваха да прикрият взаимно голотата си със скована прегръдка. Озадачените им погледи бяха приковани в хилещите се натрапници, а някъде в далечината като в кошмарен сън все още ехтяха мегафони със съобщението, че районът се евакуира. Гръмките гласове заглъхваха в посока към Битч Роуд.
— Щом се върнем, искам колата ви да я няма — заяви Младши. — В противен случай ще ви разкатаем фамилията.
С тези думи двамата млади мъже напуснаха хижата. Каролин побърза да се облече, а сетне помогна и на Търстън — коремът го болеше твърде силно, за да се наведе и да си завърже обувките. Когато приключи, и двамата плачеха. Качиха се във волвото и подкараха по черния път, водещ към Битч Роуд и Каролин се опита да се свърже с баща си по мобилния телефон. Не успя.
На кръстопътя на Битч Роуд и шосе 119 пътят бе преграден от паркирана напряко полицейска кола. Набита униформена служителка с червена коса им посочи отбивката и им кимна да тръгнат по нея. Каролин обаче спря до полицейския автомобил, излезе от волвото и размаха подутата си китка.