— Накъде бяхте тръгнали, Алис? — попита Младши.
— Към града. За да потърсим мама и да намерим нещо за ядене. Щяхме да минем покрай съседната хижа и после напряко през гората. — Тя посочи неопределено на север. — Мисля, че така щеше да стане най-бързо.
Младши се усмихна, но сърцето му се сви. Детето въобще не сочеше към Честърс Мил, а към ТР-90. Към непроходимия пущинак, където нямаше нищо друго освен преплетени гъсталаци и блатисти тресавища. И Купола, разбира се. Там Алис и Ейдън със сигурност щяха да умрат от глад — „Хензел и Гретел“ без щастлив край.
„А ние за малко да ги подминем — каза си той. — Господи.“
Франки се върна. Държеше в ръка шоколадово десертче „Милки уей“. Изглеждаше старо и поразтопено, но поне беше все още в опаковката си. Децата мигом се втренчиха в него с онзи поглед, който Младши свързваше с гладуващите деца в Африка. Подобни изражения на лицата на американски деца изглеждаха нереални и ужасяващи.
— Това е всичко, което намерих — заяви Франки, докато късаше опаковката. — В града ще ви намерим нещо по-добро.
Той разчупи десертчето на две половинки и ги даде на децата. След пет секунди от шоколадчето нямаше и следа. Щом преглътна и последната хапка, момченцето пъхна пръстчета дълбоко в устата си. Бузите му ритмично се засвиваха и отпускаха, докато ги смучеше.
„Досущ като куче, което облизва кокала“ — помисли си Младши и се обърна към приятеля си:
— Няма да чакаме, докато стигнем до града. Ще се отбием в хижата на дъртака и мацето. Каквото намерим, отива за децата.
Франки кимна и вдигна момченцето. Младши вдигна момиченцето. Можеше да долови миризмата на пот… и страх. Погали косата му, сякаш така щеше да прогони неприятния мирис.
— Всичко е наред, миличка — прошепна. — Ще се погрижим за теб и за братчето ти. Няма страшно. Вече сте в безопасност.
— Обещавате ли?
— Да.
Ръчичките ѝ обгърнаха още по-силно врата му и той си каза, че това е едно от най-приятните неща, които са му се случвали.
4.
Западната част на Честърс Мил бе най-слабо населената и до към девет без петнайсет целият район беше чист. Единствената полицейска кола, останала на Битч Роуд, беше на Втори патрул. Джаки Уетингтън караше, а Линда Евърет седеше до нея. Шерифът Пъркинс, който беше от старата школа, никога нямаше да изпрати двете жени да патрулират заедно, ала, естествено, шериф Пъркинс вече го нямаше, а и дамите обичаха нововъведенията. Понякога мъжете полицаи с техните селски възклицания бяха ужасно досадни.
— Готова ли си да се връщаме? — попита Джаки. — „Дивата роза“ ще е затворена, ала може би ще успеем да си изпросим чаша кафе.
Линда не отговори. Мислеше си за мястото, където Куполът прерязваше Битч Роуд. Самата идея да отидат там ѝ действаше изнервящо, и то не само заради войниците, застанали на пост с обърнати към тях гърбове, които дори не помръднаха, когато ги поздрави с добро утро от високоговорителя на колата. Изнервяше се, понеже върху Купола бе нарисувано голямо червено Х, което висеше във въздуха като холограма от научнофантастичен филм. Това бе планираната точка на удара. Според нея бе невъзможно една ракета, изстреляна от триста-четиристотин километра, да уцели толкова малка мишена, обаче Ръсти я увери, че е възможно.
— Лин?
Гласът на колежката ѝ я изтръгна от мислите ѝ.
— Да, готова съм, ако и ти си готова…
Радиото изпука.
— Втори патрул, втори патрул, чувате ли ме? Край.
Линда взе микрофона от Стойката му.
— Прието. База, говори втори патрул. Чуваме те, Стейси, но имай предвид, че връзката тук не е много добра. Край.
— Прието. Всички го казват — отвърна Стейси Могин. — Най-зле е в непосредствена близост до Купола и се подобрява с приближаването към града. Предполагам, че все още сте на Битч, така ли е? Край.
— Прието. Да — потвърди Линда. — Току-що проверих къщите на Килиън и Баучър. Празни са. Ако ракетата пробие преградата, Роджър Килиън ще се сдобие с цял куп печени пилета! Край.
— Прието. Тъкмо ще си направим пикник. Пит настоява да говори с теб. Исках да кажа шериф Рандолф. Край на връзката!
Джаки отби колата встрани от шосето. Дочу се пращене, след което смущенията утихнаха и се разнесе гласът на Рандолф. Както винаги той не се церемонеше с думички като „Прието“ и „Край“.
— Проверихте ли църквата, втори патрул?
— На Христос Изкупителя ли? — попита Линда. — Край.
— Не се сещам за друга църква в района, полицай Евърет. Освен ако някой не е издигнал хиндуистка джамия за една нощ…