Линда не мислеше, че хиндуистите се молят в джамии, ала моментът не бе подходящ да коригира началника си. Шерифът ѝ се стори уморен и кисел.
— Храмът на Христос Изкупителя не е в нашия сектор — отвърна тя. — Мисля, че за нея отговарят двамата нови полицаи, Тибодо и Сиърлс. Край.
— Проверете я отново — изръмжа Рандолф, по-изнервен от всякога. — Никой не е виждал Когинс, а някои от енориашите му искат да ги причеше или както там му казват.
Джаки допря показалец до слепоочието си и имитира изстрел. Линда, която искаше да се върне и да види как са децата ѝ в дома на Марта Едмъндс, кимна.
— Прието, шерифе — каза. — Ще бъде изпълнено. Край.
— Проверете и дома му. — Пауза. — И радиостанцията. Не спира да бълва проповеди, следователно все трябва да има някой там…
— Ще го направим. — Тъкмо щеше да добави: „Край на връзката“, когато се сети за нещо друго. — Шерифе, съобщиха ли нещо ново по телевизията? Президентът каза ли нещо? Край.
— Нямам време да слушам всяка дума, която излиза от глупавата му уста. Просто намери падрето и му кажи да си докара задника тук. Това се отнася и за вашите задници. Толкоз.
Линда върна микрофона на стойката му.
— Да докараме и нашите задници? — възмути се Джаки. — Нашите задници?
— Той е задник — изсумтя Линда.
В друг случай забележката ѝ навярно щеше да бъде смешна, но сега прозвуча плоско и изтъркано. За момент двете поседяха безмълвни в колата. После Джаки проговори с глас, който бе толкова тих, че едва се чуваше:
— Това е ужасно.
— Това, че Рандолф е на мястото на Пъркинс ли?
— И това, и новите извънредни сътрудници. — Тя направи знака за кавички с ръце. — Тези хлапета. Знаеш ли какво е станало тази сутрин? Когато днес дойдох на работа, Хенри Морисън ми каза, че Рандолф е назначил още двама… Дошли направо от улицата заедно с Картър Тибодо и Пит веднага ги назначил, без да ги пита за нищо!
Линда знаеше що за типове се мотаеха с Картър — беше ги виждала както в „Дипърс“, така и пред супермаркета, където оставяха мотоциклетите си за тунинговане.
— Още двама? Защо?
— Пит казал на Хенри, че може и да ни потрябват, ако ракетата не пробие Купола. Заявил, цитирам: „Трябва да сме сигурни, че ситуацията няма да излезе извън контрол.“ Предполагам, че се сещаш кой му е дал тази идея…
Линда изсумтя. Естествено, че се сещаше.
— Е, поне няма да бъдат въоръжени.
— Напротив, двама са. Не със служебно, а с лично оръжие. До утре — ако Куполът не бъде премахнат днес, — всички ще имат оръжия. И тази сутрин Пит ги пусна да патрулират заедно, вместо да ги разпредели с редовните полицаи. Нещо като тренировъчен период, представяш ли си? От двайсет и четири часа. Осъзнаваш ли, че тези хлапета в момента са повече от нас?
Линда се замисли над това.
— „Хитлерюгенд“ — отбеляза Джаки. — Ей такива асоциации ми идват наум. Може и да преувеличавам, обаче се надявам всичко да свърши днес и да не се налага да чакам дали страховете ми ще се оправдаят…
— Нещо не мога да си представя Питър Рандолф като Хитлер.
— Аз също. По-скоро ми прилича на Херман Гьоринг. Мисля, че в нашия случай Рени е Хитлер. — С тези думи тя включи на скорост, направи обратен завой и подкара към църквата.
5.
Храмът пустееше, генераторът му мълчеше и вратата не бе заключена. Домът на свещеника също изглеждаше пуст, макар че шевролетът на преподобния бе паркиран в малкия гараж. Линда надзърна вътре и прочете двата стикера на задната броня. Тази вдясно гласеше: „АКО ВЪЗНЕСЕНИЕТО Е ДНЕС, МОЛЯ НЯКОЙ ДА СЕДНЕ ЗАД ВОЛАНА МИ!“ а тази отляво — „ДРУГОТО МИ ВОЗИЛО Е С 10 СКОРОСТИ“.
Тя веднага извика Джаки и ѝ посочи стикера:
— Има велосипед! Виждала съм го да го кара. И след като колелото му не е в гаража, може да е отишъл с него до града. Тъкмо няма да хаби бензин.
— Може би — замисли се Джаки. — Обаче няма да е зле да проверим къщата. Току-виж се подхлъзнал в банята и си счупил врата.
— Това означава ли, че трябва да го гледаме гол?
— Кой ти е казал, че полицейската работа е приятна? — засмя се Джаки. — Хайде!
Къщата бе заключена, ала в градчетата, където голяма част от обитателите си идват само за няколко месеца в годината, полицията знае как да си осигури достъп. Двете провериха обичайните скривалища за резервния ключ. Джаки го откри — висеше на кукичка зад един от кухненските кепенци. С него отключиха задната врата.
— Пастор Когинс? — извика Линда през отворената врата. — Полиция, пастор Когинс, тук ли сте?
Никакъв отговор. Влязоха. Приземният етаж бе чист и подреден, ала въпреки това изпълваше Линда с някакво неприятно чувство. Опита се да се успокои с мисълта, че все пак се намира в чужда къща. В дома на божи служител, при това неканена.