Джаки се качи на горния етаж.
— Пастор Когинс? Полиция. Ако сте тук, обадете се!
Линда застана в подножието на стълбите и погледна нагоре. Нещо тук определено не беше наред. Изведнъж се замисли за Джанин — как се гърчеше в плен на пристъпа. Това също не бе в реда на нещата. Незнайно защо ѝ хрумна, че ако в този момент Джанел се озове тук, отново ще получи пристъп. Да, и ще започне да дърдори странни неща. Може би за Хелоуин и Страшната тиква…
Стълбището си бе съвсем обикновено, обаче нещо я възпираше да се качи. Искаше ѝ се Джаки да каже, че на горния етаж няма никого, за да могат да продължат към сградата на радиостанцията. Обаче не стана така. Партньорката ѝ я извика и Линда нямаше друг избор, освен да се присъедини към нея на горния етаж.
6.
Линда стоеше насред спалнята на свещеника. На едната стена висеше простичък дървен кръст, а на другата — плочка с надпис: „ТОЙ СЕ ГРИЖИ ЗА ВРАБЧЕТО“. Кувертюрата на леглото бе обърната. По чаршафа под нея се виждаха капки кръв.
— И това тук… — промълви Джаки. — Ела при мен.
Макар и неохотно, Линда се подчини. Върху полирания паркет на пода между леглото и стената се виждаше въже с множество възли по него. Възлите бяха окървавени.
— Сякаш някой го е пребил… — каза мрачно Джаки. — До такава степен, че да го нокаутира… После са го положили върху… — Тя изгледа другата жена. — Какво има?
— Май не си израснала в религиозно семейство — отбеляза Линда.
— Напротив. Почитахме Светата троица — Дядо Коледа, Великденското зайче и Феята на зъбчетата. Ами ти?
— Традиционна баптистка съм, но съм чувала за подобни неща. Мисля, че се е самобичувал.
— Отврат! Хората го правят заради греховете си, нали?
— Да. И като се замисля, бичуването напълно се връзва със стила му.
— Значи това тук си е в реда на нещата. Доколкото може да е. Отиди в тоалетната и провери казанчето.
Линда не помръдна. Възлестото въже не беше приятна гледка, ала излъчването на пустеещата къща бе далеч по-потискащо.
— Хайде. Нищо няма да те ухапе и се обзалагам на долар срещу десет цента, че си виждала и по-гадни работи.
Линда влезе в тоалетната. Върху казанчето бяха оставени два списания. Едното бе религиозно — „Небесен трон“. Другото се казваше „Млади ориенталски цепки“. Полицайката се съмняваше, че го продават в книжарниците с богословска литература.
— Е? — подвикна ѝ Джаки. — Ясна ли е вече картинката? Седи си значи на тоалетната чиния, пипа си трюфела…
— Пипа си трюфела? — изкикоти се Линда въпреки сковалото я напрежение. Или може би тъкмо заради него.
— Така казваше майка ми — поясни Джаки. — А щом приключи, си удря един гъзобой, за да изкупи греховете си, след което си ляга и потъва в щастливи азиатски мокри сънища. Тази сутрин е станал освежен и пречистен от греховни желания, свършил си е набожните обязаности и е тръгнал към града с велосипеда си. Не се ли връзва?
Връзваше се. Само не обясняваше защо продължаваше да има усещането, че нещо в тази къща не е наред.
— Хайде да проверим сградата на радиото — предложи Линда. — После ще отидем в града и ще пием кафе. Аз черпя.
— Супер — съгласи се Джаки. — Аз искам моето чисто. Пада ми кръвното.
7.
Входът на ниската, остъклена сграда на Радиото на Исус също бе заключен, ала от високоговорителите, монтирани под козирката, звучеше „Лека нощ, мили Исусе“ в изпълнението на прочутия соул певец Пери Комо. Зад студиото се издигаше кулата на предавателя, чиито алени светлини на върха едва се виждаха на фона на ярката утринна светлина. До кулата имаше продълговата, подобна на хамбар постройка, където според Линда би трябвало да се помещава генераторът на радиото, както и всички онези провизии, необходими за насочването на Божията любов към Западен Мейн, Източен Ню Хемпшир и останалите планети от слънчевата система.
Джаки похлопа по вратата. После заблъска.
— Май няма никого… — каза Линда. Това място също я изпълваше с чувството, че нещо не е наред. Във въздуха витаеше някаква особена миризма — на застояло и спарено. Така миришеше кухнята на майка ѝ дори и след хубаво проветряване. Обаче майка ѝ пушеше като комин и вярваше, че единствената храна, които си заслужаваше да се яде, е пържената на тиган в свинска мас.
Джаки поклати глава.
— Обаче чухме някого, нали?
Линда нямаше какво да каже, защото това бе самата истина. Бяха слушали въпросното радио, докато пътуваха насам, и ясно си спомняха сладникавия водещ, който обяви следващата песен като „още едно послание на Божията любов, въплътено в песен“.