— Е — заяви самодоволно Големия Джим, — надявам се, че са щастливи.
Шерифът го изгледа учудено.
— Ти не искаше ли да проработи?
Дясното рамо внезапно го сряза и Рени се намръщи.
— Естествено, че исках, обаче не съм се заблуждавал, че ще има ефект. Обаче този тип с женското име и новата му дружка Джулия успяха да накарат всички да повярват в чудото, което така и не се случи, нали? О, да. Знаеш ли, че никога не ме е подкрепяла в жалкия си парцал, дето минава за вестник? Нито веднъж през цялата ми кариера.
Той посочи към пешеходците, които се бяха запътили към града.
— Огледай ги добре, друже. Ето в какво те превръща комбинацията от некадърност, напразни надежди и прекалено много информация. Сега са посърнали и разочаровани, но когато им мине, ще побеснеят, казвам ти. И тогава ще имаме нужда от още повече полицаи, за да се справим със ситуацията.
— Още полицаи? Вече имаме осемнайсет души, като броим тези на непълен работен ден и новоназначените ченгета.
— Няма да ни стигнат. А и не забравяй, че трябва да…
Градската сирена започна да процепва въздуха с нови кратки включвания. Двамата погледнаха на запад и видяха издигащия се дим.
— Трябва да благодарим на Барбара и Шамуей — довърши Големия Джим.
— Може би трябва да се погрижим за този пожар… — рече Рандолф.
— Това си е проблем на Таркърс Мил, а не на нас — заяви Рени. — Както и на американското правителство, разбира се. Те запалиха огъня със загубената си ракета, нека те да се оправят с него.
— Но ако горещината е довела до пожар и на наша територия…
— Спри да се вайкаш като някоя баба и ме закарай обратно в града. Трябва да намеря Младши. Имаме да обсъдим някои неща.
3.
Бренда Пъркинс и Пайпър Либи стояха до субаруто на преподобната на паркинга пред „Дипърс“.
— Никога не съм вярвала, че ще се получи — каза Бренда, — но ще излъжа, ако кажа, че не съм разочарована.
— Аз също — добави Пайпър. — Чувствам се съкрушена. Бих те закарала до града, но трябва да посетя един от енориашите си.
— Надявам се, че не е на Битч Роуд — и Бренда посочи към кълбящия се дим.
— Не, на другия край на града е. В източната част на Честър. Джак Евънс. Изгуби жена си в деня на появата на Купола. В доста странен инцидент. Не че всичко, което се случва напоследък в този град, не е странно…
Бренда кимна.
— Видях го на парцела на Динсмор, носеше табела със снимката на жена си. Клетият човечец!
Пайпър отиде да отвори предния ляв прозорец на колата. Немската ѝ овчарка Кловър седеше на шофьорското място и гледаше разотиващото се множество. Преподобната бръкна в джоба си, подхвърли лакомство на кучето и му каза:
— Отмести се, Кловър — добре знаеш, че се издъни на шофьорския си изпит! — После се обърна към другата жена и ѝ намигна: — Така и не можа да научи това елементарно успоредно паркиране!
Овчарката скочи на съседната седалка. Пайпър отвори вратата и отново се загледа в издигащия си дим.
— Както гледам, пожарът сигурно се разпространява доста бързо в горите на Таркърс Мил, но точно в момента това не ни засяга. — Тя се усмихна горчиво. — Все пак Куполът ни предпазва.
— Успех — пожела ѝ Бренда. — Предай съболезнованията ми на Джак. И обичта ми.
— Ще го сторя — обеща Пайпър и потегли. Бренда закрачи замислено през паркинга, пъхнала ръце в джобовете си. Тъкмо се чудеше как ще преживее останалата част от деня, когато Джулия Шамуей спря тойотата си до нея и ѝ предложи неочаквана помощ по този въпрос.
4.
Ракетите, които експлодираха в невидимата стена на Купола, не успяха да събудят Сами Буши; направиха го тежкото изтрополяване в съседната стая и последвалият плач на Литъл Уолтър.
Картър Тибодо и приятелите му бяха задигнали всичката ѝ трева от хладилника, но не бяха претърсили караваната, ето защо кутията от обувки с нарисуваните отгоре ѝ череп и кръстосани кости все още се намираше в килерчето. Под черепа Фил Буши бе написал с разкривени букви: „МОИ СИ РАБОТИ! ПИПНИ ГИ И СИ МЪРТВА!“
Вътре нямаше марихуана (Фил я наричаше „дрога за коктейлни партита“), а и тя не се интересуваше от пакетчето с кристалчета амфети. Бе повече от сигурна, че „извънредните сътрудници“ щяха да ги изпафкат с най-голям кеф, но според нея кристалчетата си бяха откачена работа за откачени хора. Кой нормален човек би искал да инхалира пушек, който мирише на натопени в ацетон кибритени клечки? В кутията обаче имаше и още едно пакетче, съдържащо десетина „дриймбоута“, и когато бандата на Картър си бе тръгнала, Сами глътна един, като го прокара с малко топла бира от шишето под леглото, където напоследък спеше сама. С изключение на моментите, когато взимаше Литъл Уолтър в прегръдките си… Или Дуди, разбира се.