Скакалците цвърчаха в тревата.
Градската сирена виеше.
Приклещен на гърдите на припадналата си майка, Литъл Уолтър плака в продължение на няколко минути, след което се отказа и остана да лежи притихнал в кенгуруто. Очичките му гледаха апатично наоколо, а изпод меката му косица се появяваха едри капки пот, които се търкулваха по нараненото му челце.
6.
От мястото, където се намираше — до затворената каса на кино „Глобус“, под провисналата тента (киното бе излязло от бизнеса още преди пет години), пред Барби се откриваше чудесна гледка както към кметството, така и към полицейския участък. Младши седеше на стълбите пред участъка и масажираше усърдно слепоочията си, сякаш ритмичните включвания на сирената кънтяха болезнено в черепа му.
Ал Тимънс излезе от сградата на съвета и закрачи по улицата. Както обикновено, носеше сивата си униформа на портиер, ала Барби забеляза, че на врата му виси бинокъл, а на гърба му се мъдри водна пръскачка. Най-вероятно в момента в резервоара ѝ нямаше вода, съдейки по лекотата, с която пристъпваше мъжът. Барби предположи, че Ал е включил противопожарната сирена.
„Хайде, Ал! — помисли си. — Побързай!“
На улицата бяха спрели няколко товарни автомобила. Първите два бяха пикапи, а третият — автомобил тип „баничарка“. И трите бяха боядисани в крещящ жълт цвят. Върху вратите на пикапите пишеше: „УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН «БЪРПИС»“, а на „баничарката“ се виждаше легендарният рекламен слоган: „ВСИЧКО ИМА В «БЪРПИС» — ОТ ЛАКОМСТВА ДО КЪРПИ!“ Самият Ромео седеше зад волана на първия пикап. Прическата му както обикновено представляваше невъобразим хаос от стърчащи на всички страни лимби и масури. До него седеше Бренда Пъркинс. В каросерията на пикапа имаше лопати, маркучи и чисто нова компресорна помпа, върху която все още стояха стикерите на производителя.
Ромео спря зад Ал Тимънс.
— Скачай отзад, партньоре! — подвикна му той и портиерът пъргаво се подчини. Барби се отдръпна назад, притаявайки се в сенките на провисналата тента. Не искаше някой да го забележи и да го извика да помага в потушаването на пожара на Битч Роуд; имаше далеч по-важна работа тук, в центъра на града.
Рени Младши продължаваше да седи на стълбите пред участъка с наведена глава и да масажира слепоочията си. Барби изчака пикапите да потеглят и побърза да прекоси улицата. Младши не вдигна очи, а миг по-късно Барби вече се бе скрил зад покритата с бръшлян фасада на градския съвет.
Барби изкачи на бегом стъпалата, прочитайки мимоходом съобщението на таблото за обяви: „ГРАДСКО СЪБРАНИЕ ЧЕТВЪРТЪК 19 Ч, АКО КРИЗАТА НЕ ПРИКЛЮЧИ“. Спомни си какво му беше казала Джулия: „Докато не чуеш Големия Джим Рени да политиканства и да държи гръмки речи, не го подценявай.“ Е, в четвъртък вечерта явно щеше да има такава възможност — по всяка вероятност Рени щеше да използва ораторските си заложби, за да запази статуквото.
„И за да се сдобие с още по-голяма власт“ — чу гласа на Джулия в главата си. Естествено, че ще се опита да го стори. С неизменното оправдание, че го прави за благото на града.
Сградата на градския съвет бе от дялани камъни, докарани от каменоломна преди сто и шейсет години, ето защо фоайето бе прохладно и сумрачно. Генераторът бе изключен; нямаше нужда да работи, при положение че сградата бе празна.
Само дето не беше съвсем така. В главната зала имаше някакви хора. Барби дочу гласове — заприличаха му на детски — и се приближи до високите врати от масивно дъбово дърво. Бяха широко отворени. Надзърна вътре и видя, че на масата на градските съветници се е разположил кльощав мъж с прошарена коса. Срещу него седеше очарователно десетгодишно момиченце с дълга коса. На масата между двамата се виждаше шахматна дъска и детето бе подпряло брадичката си с ръка, изучавайки следващия ход на съперника си. По-нататък, на пътечката между пейките, млада жена играеше на „прескочикобила“ с момченце на четири или пет годинки. Шахматистите бяха мълчаливи и вглъбени; другата двойка се смееше.
Барби понечи да се отдръпне, ала беше твърде късно. Младата жена бе вдигнала глава и го беше забелязала.
— Хей! Здрасти! — извика му тя. Вдигна момченцето на ръце и пристъпи към вратата. Шахматистите също погледнаха към него. Дотук с действията под прикритие.