Дамата му подаде свободната си ръка.
— Аз съм Каролин Стърджис. Джентълменът е моят приятел Търстън Маршал. Този малък господин е Ейдън Епълтън. Кажи „добър ден“, Ейдън!
— Добър ден — изрече детето с тъничкото си гласче и пъхна палец в устата си. Големите му сини очи наблюдаваха Барби с нескрито любопитство.
Междувременно момиченцето притича по пътечката и застана до Каролин Стърджис.
— Аз съм Алис Рейчъл Епълтън — представи се то. — Голямата сестра на Ейдън. Извади си палеца от устата, Ейд!
Ала момченцето не я послуша.
— Е, радвам се да се запозная с вас — каза Барби. Не се представи; всъщност даже му се искаше да бъде с някаква дегизировка като изкуствени мустаци или нещо подобно. Макар че проблемът може би не беше чак толкова сериозен. Бе почти сигурен, че тези хора не са от Честърс Мил.
— Вие от общината ли сте? — попита Търстън Маршал. — Защото ако сте от общината, искам да подам оплакване.
— Аз съм само един портиер — отвърна Барби, след което си каза, че навярно бяха видели как Ал Тимънс си тръгва. Мамка му, като нищо можеше и да са разговаряли с него. — Другият портиер… — побърза да добави. — Сигурно сте видели Ал.
— Искам мама — изхлипа Ейдън Епълтън. — Затъжих се за нея.
— Да, запознахме се — кимна Каролин Стърджис. — Той ни каза, че правителството изстреляло някакви ракети към онова, което ни държи в плен, но те не успели да го пробият и само предизвикали пожар.
— Така е — въздъхна Барби, но преди да каже нещо повече, Маршал отново се намеси:
— Искам да подам жалба. Всъщност искам да повдигна обвинение. Бях нападнат от един човек, който се представи за полицай. Удари ме в корема. Преди няколко години ми извадиха жлъчния мехур и сега се боя, че може да има вътрешни травми. Каролин пък бе вербално наскърбена. Нарекоха я с епитети, които я унижават сексуално.
Жената постави длан на рамото му.
— Преди да повдигнем каквито и да е обвинения, Търс, искам да си спомниш, че имахме Т-Р-Е-В-А.
— Трева! — мигом възкликна Алис. — Понякога мама пуши трева, когато има болезнен Ц-И-К-Ъ-Л.
— Така ли! — изненада се Каролин и на лицето ѝ се появи измъчена усмивка. — Гледай ти!
Маршал се надигна от мястото си и се изправи в цял ръст.
— Притежанието на марихуана си е дребно провинение или простъпка, както още го наричат — заяви. — Докато онова, което направиха с мен, откъдето и да го погледнеш, си е углавно престъпление! Коремът ужасно ме боли!
Каролин му хвърли поглед, изпълнен едновременно с привързаност и досада, и Барби внезапно проумя естеството на отношенията им. Красивата мис Май бе срещнала ерудирания мистър Ноември и сега двамата бяха впримчени в капана на мейнската версия на „Без изход“.
— Търс… — започна тя, — не съм сигурна, че съдът ще подмине с лека ръка това „дребно провинение“. — Тя се усмихна на Барби. — Имахме сериозно количество. И онези го конфискуваха.
— Не е изключено да изпушат доказателствата — подхвърли младият мъж.
Тя се засмя (за разлика от прошарения си любовник). Рошавите му вежди се бяха сключили застрашително.
— Както и да е, няма да се откажа и ще подам жалба.
— На ваше място бих изчакал малко — каза му Барби. — Сегашната ситуация е такава, че… че просто никой няма да сметне удар в корема за нещо сериозно, докато сме под Купола.
— Аз го смятам за доста сериозно нещо, мой млади приятелю-портиер.
Младата жена вече изглеждаше доста по-ядосана, отколкото привързана.
— Търс…
— Хубавото е, че никой няма да направи голям проблем и от малко трева — добави Барби. — Като в блекджека, когато нито печелиш, нито губиш. А вие, деца, как се озовахте тук?
— Полицаите, които нахълтаха в хижата на Търстън, ни видяха в ресторанта — обясни Каролин. — Шефката заяви, че е затворено, докато не стане време за вечеря, но щом ѝ казахме, че сме от Масачузетс, ни съжали. Даде ни сандвичи и кафе.
— Даде ни филийки с фъстъчено масло и желе — намеси се Търстън. — Нямаше никаква възможност за избор, даже сандвичи с риба-тон не ни предложи. Казах ѝ, че фъстъченото масло залепва за горната ми изкуствена челюст, но тя ми заяви, че били в режим на дажби. Не е ли това най-откаченото нещо, което сте чували?
Барби бе напълно съгласен с него, ала тъй като идеята за дажбите беше негова, предпочете да си замълчи.
— Щом видях онези ченгета, очаквах нови неприятности — продължи Каролин, — но Ейд и Алис явно ги бяха поразмекнали.
Търстън изсумтя.
— Но не дотам, че да ни се извинят. Или съм го пропуснал?