— Не съм гладен. Кога искаш да се покажат труповете?
— Труповете ли? — ококори се старият Рени. — Какво искаш да кажеш с това?
Младши се усмихна.
— Всъщност по-добре да не знаеш. Така ще изглеждаш не по-малко изненадан от останалите. Да го кажем така — дръпнем ли веднъж спусъка, целият град ще бъде готов да обеси Барби на първото ябълково дърво. Въпросът е за кога го искаш. За довечера? Защото ще ми трябва малко време да се подготвя…
Големия Джим се замисли и сведе поглед към жълтите страници на бележника си. Бяха осеяни с бележки (и изцапани със сос „Алфредо“), но само една от всичките бе оградена с кръгче — тази за кучката от вестника.
— Не, по-добре да не е довечера. Ако изиграем добре картите си, ще можем да го използваме за нещо повече от Когинс.
— Ами ако Куполът се вдигне, докато изиграваш картите си?
— Ще се справим — заяви Големия Джим. „А в случай че господин Барбара все пак успее да се измъкне от клопката, която сме му приготвили — не че има подобна вероятност, но хлебарките винаги намират дупчици, през които да минат, — имам теб. Теб и другите трупове.“ — Синко, наистина мисля, че трябва да хапнеш нещичко, дори да е само салата.
Ала Младши не помръдна.
— Не чакай твърде дълго, тате — каза. — На твое място не бих протакал нещата.
— Няма.
Младият мъж се замисли, наблюдава го още малко с тъмните си очи, в които днес имаше някакъв странен блясък, след което сякаш внезапно изгуби интерес.
— Отивам в стаята си, за да поспя малко. Ще хапна по-късно.
— Добре, но не го забравяй! Виждаш ми се отслабнал…
— Това е супер — отвърна синът му и го дари с такава усмивка, която бе по-обезпокоителна дори от погледа му. На Големия Джим му се струваше, че се взира в усмивката на череп. Изведнъж се сети за онзи тип, който обичаше да се нарича Готвача, сякаш предишният му живот като Фил Буши не съществуваше. Когато Младши напусна помещението, Големия Джим въздъхна с облекчение, без изобщо да си даде сметка за това.
Съветникът грабна отново химикалката и се върна към бележките си — имаше толкова много работа… Обаче щеше да се справи, и то по най-добрия начин. Нищо чудно, след като цялата работа приключеше, снимката му да се появи на корицата на списание „Тайм“.
4.
Докато генераторът работеше — което едва ли щеше да продължи дълго, освен ако не намереше отнякъде още газови бутилки, Бренда Пъркинс успя да включи принтера на покойния си съпруг и да разпечата целия файл „ВЕЙДЪР“. Списъкът със злоупотребите на Рени, които Хауи бе събрал и по които очевидно бе възнамерявал да действа точно преди смъртта си, беше впечатляващ. Отпечатани на хартия, изброените далавери на съветника изглеждаха много по-истински и колкото повече Бренда ги гледаше, толкова повече всичко това се връзваше с онзи Джим Рени, когото познаваше. Винаги бе знаела, че този човек е чудовище; просто не бе подозирала, че е чак такова чудовище.
Дори информацията за измислената църква на Когинс се връзваше… макар че ако разчиташе правилно смисъла, това изобщо не беше църква, а огромна пералня, но не за дрехи, а за долари. Долари от производството на дрога, и то такова производство, че мъжът ѝ бе написал: „Може би едно най-големите в историята на Съединените щати.“
Обаче имаше и проблеми, за които признаваха и шериф Пъркинс, и главният прокурор на щата. И тези проблеми обясняваха защо етапът по събиране на доказателства за „Операция «Вейдър»“ бе продължил толкова дълго. Джим Рени не само че беше голямо чудовище, но и беше изключително хитро чудовище. Ето защо винаги си оставаше градски съветник. Защото искаше някой друг — в случая председателят на съвета Анди Сандърс — да му проправя пътя.
И да бъде мишената. Дълго време Анди бе единственият, срещу когото Хауи бе натрупал доказателства. Той беше изкупителната жертва и вероятно въобще не го съзнаваше, като се имаше предвид какво бе интелектуалното му равнище. Освен председател на градския съвет Анди беше и пръв дякон на Църквата на Христа Изкупителя, пръв в сърцата на жителите на Честърс Мил и на челно място в дългите списъци с корпоративни документи, чиито следи се губеха в мътните финансови блата на Насау, Бахамите и Каймановите острови… Ако Хауи и главният прокурор на щата бяха реагирали по-бързо, Анди щеше и да е първият, сдобил се с уникална снимка в профил и анфас, докато държи табелка с номер. А може би и единственият, понеже не бе изключено да повярва на празните обещания на Големия Джим, че всичко ще бъде наред и ще му се размине, стига да не пропее? Да, най-вероятно нямаше да пропее. Все пак Рени знаеше най-добре как се дърпат конците на неговата марионетка…