И започна да се разстила като гъба.
5.
След като занесе Гайгеровия брояч — адресатът на доставката го прие с голяма охота и дори с нетърпение, обещавайки, че ще започне проверките с уреда още рано във вторник, — Джулия се запъти към магазина на Бърпи. Редом с нея вървеше и Хорас, вързан на каишка. Ромео ѝ беше казал, че има в склада две нови копирни машини „Киосера“, при това все още в оригиналните си фирмени кашони. Бърпи бе готов да ѝ преотстъпи и двете.
— Заделил съм настрана и малко газ — смигна ѝ той, докато потупваше кучето. — Ще се погрижа да получиш това, което ти трябва — поне доколкото зависи от мен, де. Все пак вестникът не бива да спира, не съм ли прав? Точно в момента е по-важен от всякога, не мислиш ли?
Всъщност Джулия точно това си мислеше и му го каза.
— Голяма длъжница съм ти за всичко това, Роми — добави и го целуна по бузата.
— Очаквам голямо намаление на седмичната си реклама, когато всичко това приключи — ухили се той и потупа по носа си с показалец, сякаш вече имаха голяма тайна. А може би пък беше точно така.
Малко след като се раздели с Бърпи, мобилният ѝ телефон изчурулика и Джулия го извади от джоба на панталона си.
— Ало?
— Добър вечер, госпожице Шамуей.
— О, полковник Кокс, колко се радвам да чуя гласа ви! — каза бързо тя. — Не можете да си представите колко се вълнуват провинциалните ни душици всеки път, когато ни се обаждат от столицата! Как е животът извън Купола?
— Като цяло животът си е чудесен — отвърна той. — С изключение на мястото, където се намирам аз! Знаете какво стана с ракетите, нали?
— Наблюдавахме ги как се забиват в преградата. Без да успеят да я пробият. За сметка на това обаче запалиха чудесен пожар от вашата страна…
— Вината за това не е моя…
— … и малко по-скромен от нашата.
— Търся полковник Барбара — заяви Кокс, — който би трябвало да носи със себе си проклетия телефон!
— Прав сте! — възкликна тя с най-жизнерадостния си тон. — А хората в проклетия Ад би трябвало да имат леденостудена лимонада!
Тя се спря пред бензиностанцията, която бе затворена. На витрината висеше парче картон, върху който на ръка бе надраскано: „РАБОТНО ВРЕМЕ ЗА УТРЕ ОТ 11 ДО 14 Ч. НЕ ИДВАЙТЕ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ!“.
— Госпожице Шамуей…
— Ще обсъдим полковник Барбара само след минутка — каза Джулия. — За момента искам да разбера две неща. Първо, кога пресата ще бъде допусната до Купола? Защото американците заслужават да знаят повече, отколкото правителството им позволява, не мислите ли?
Очакваше полковникът да ѝ каже: „не, не мисля“ и да добави, че нито „Ню Йорк Таймс“, нито Си Ен Ен ще бъдат допуснати до Купола в обозримо бъдеще, обаче Кокс я изненада:
— Вероятно в петък, ако никой от другите козове, които държим в ръката си, не проработи. Кое е другото нещо, което ви интересува, госпожице Шамуей? Бъдете кратка, ако обичате, защото не съм от пресцентъра. Нямам подобна квалификация.
— Вие ми се обадихте, така че ще се съобразявате с мен. Затова без оплаквания, полковник.
— Госпожице Шамуей, при цялото ми уважение към вас, вашият мобилен телефон не е единственият в Честърс Мил, с който мога да се свържа.
— Сигурна съм, че е така, но не мисля, че Барби ще разговаря с вас, ако ме пренебрегнете по такъв начин. И бездруго не е особено щастлив от перспективата да стане комендант на концлагер.
Кокс въздъхна.
— Какъв е въпросът ви?
— Искам да ми кажете температурата в южната или източната част на Купола — истинската температура, а не тази следствие на пожара, запален от вашите хора.
— Защо…
— Разполагате ли с тази информация, или не? Мисля, че разполагате или можете да я получите. Предполагам, че сега седите пред огромен екран и имате достъп до всичко, включително и размера на бельото ми. — Тя помълча и добави: — Кажете ли „шестнайсети“, този разговор приключва на секундата.
— Госпожице Шамуей, чувството си за хумор ли ми демонстрирате, или винаги сте си такава?
— Уморена съм и съм уплашена. Отдайте го на това.
Кратка пауза от страна на Кокс. Стори ѝ се, че чува далечно тракане на компютърна клавиатура.
— Сега в Касъл Рок е осем цяло и три градуса по Целзий — каза накрая мъжът. — Сега доволна ли сте?
— Да. — Разликата не беше толкова голяма, както се бе опасявала, ала не бе и незначителна. — В момента съм пред термометъра на прозореца на бензиностанцията на Честърс Мил, полковник Кокс. И той показва четиринайсет цяло и пет градуса по Целзий. Това означава над шест градуса разлика между две места, които се намират на по-малко от трийсетина километра едно от друго. И ако тази вечер от Западен Мейн не се задава горещ атмосферен фронт, значи тук става нещо… Не сте ли съгласен?