— Не знаех, че са ти дали разрешение да ровиш из нашето хранилище — отбеляза Големия Джим, без да отделя очи от тавана. Месестите му пръсти все още бяха сплетени зад главата му. — Може би си станал част от градската администрация, без аз да разбера? Ако е така, моя грешка — „мой проблем“, както казва Младши. Винаги съм те мислил за медицинска сестра с кетап за изписване на рецепти.
Ръсти си каза, че в момента Големия Джим му прилагаше любимата си тактика — да го вбеси и да отклони вниманието му от проблема, по който бе дошъл.
— Не съм част от градската администрация — отвърна, — а от медицинския екип в болницата. И освен това съм данъкоплатец.
— Е, и?
Евърет почувства как лицето му пламва от гняв.
— Ами тези неща правят хранилището донякъде и мое. — Изчака да види как щеше да реагира Рени, ала мъжът зад бюрото остана невъзмутим. — Освен това не беше и заключено. Това обаче няма пряко отношение към проблема… Видях, каквото видях, и искам обяснение. Като служител на болницата.
— И данъкоплатец. Не го забравяй.
Ръсти продължаваше да се взира в него, без даже да кимне.
— Не мога да ти дам обяснение — каза накрая Големия Джим.
Евърет повдигна вежди.
— Нима? Мислех си, че пръстите ви усещат пулса на този град така, както никой друг не би могъл. Нали така бяхте казали на последните избори за градски съветници? А сега ми заявявате, че не можете да ми обясните къде са изчезнали запасите от газ на града? Не мога да повярвам.
За първи път хладнокръвието на Рени го беше напуснало:
— Изобщо не ме интересува дали ми вярвате или не. Досега никой не ми е говорил по този начин. — В същия миг погледът му се стрелна към стената, сякаш за да се увери, че снимката с автограф от Тайгър Удс все още виси там; класически похват на изпечените лъжци.
— Болницата всеки момент ще остане без газ. И когато това се случи, малцината от нас, които са все още на работа, по нищо няма да се различават от лекари-доброволци в хирургическа палатка от времето на Гражданската война. Сегашните ни пациенти — сред които има човек с инфаркт и тежък случай на диабет, при който може да се наложи ампутация — ще се влошат, ако останем без ток. Този с диабета е Джими Сиройс. Колата му все още е на паркинга и на бронята ѝ има стикер, който гласи: „ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ГОЛЕМИЯ ДЖИМ“.
— Ще разследвам случая — заяви Рени. Говореше със снизходителен тон, сякаш правеше огромна услуга на Евърет. — Най-вероятно запасите от газ на града не се съхраняват в хранилището, а някъде другаде. Що се отнася до тези на болницата, боя се, че няма как да узная.
— Какви други места? Може би в пожарната или на сметището на Год Крийк Роуд, където даже и една барака няма? Не се сещам за други места…
— Господин Евърет, аз съм зает човек. Сега ще трябва да ме извините.
Ръсти се изправи. Изгаряше от желание да свие ръце в юмруци, ала успя да се овладее.
— Ще ви попитам още веднъж — изрече бавно. — Направо, без заобикалки, като мъж с мъж. Знаете ли къде се намират изчезналите газови бутилки от болницата?
— Не. — Този път погледът на Рени се стрелна към Дейл Ърнхард. — И нямам никакво намерение да се ровя в подтекста на въпроса ти, синко, защото едва ли искаш да ме видиш ядосан. Сега защо не изприпкаш обратно в болницата, за да провериш как е Джими Сиройс? Кажи му, че Големия Джим му изпраща много поздрави и сам ще се отбие да го види, когато нещата се поуталожат…
Евърет продължаваше да се бори с гнева си, ала явно губеше битката:
— Да изприпкам? Май сте забравили, че сте служител на обществото, а не някакъв феодал или диктатор! В настоящия момент аз съм главното медицинско лице в града и настоявам да получа някои отго…
Мобилният телефон на Големия Джим иззвъня и той вдигна апарата. Заслуша се и всяка следваща секунда бръчките около устата му ставаха все по-дълбоки, а изражението му — все по-мрачно.
— Да му се не види! Всеки път, когато ви оставя за малко сами… — Той продължи да слуша и накрая каза: — Ако има външни хора в кабинета ти, Пит, най-добре си затвори плювалника, преди да си надробил някаква каша и да затънеш до гуша в нея! Обади се на Анди! Идвам веднага и тримата заедно ще оправим нещата.