Той прекъсна връзката и се изправи.
— Трябва да отида в полицейското управление. Има извънредна ситуация… или просто поредната бъркотия, но ще го разбера едва на място. Струва ми се, че и вие ще трябва да побързате, защото в болницата ще имат нужда от вас. Преподобната Либи не е много добре…
— Защо? Какво се е случило?
Очите на Големия Джим го гледаха изпитателно от тесните си процепи.
— Сигурен съм, че ще го научите от нея. Не знам дали ще бъде истината, но ще го чуете. Така че си вършете работата, момко, и ме оставете и аз да си върша моята.
Ръсти прекоси антрето и излезе от къщата. Слепоочията му пулсираха. На запад залязващото слънце приличаше на кървава пихтиеста маса. Въздухът бе напълно неподвижен и в него продължаваше да се усеща миризмата на дим. В подножието на стълбите парамедикът вдигна показалец и го насочи към обществения служител, който го чакаше да напусне границите на имота му, преди да стори същото. Жестът му накара Големия Джим да се намръщи, ала Евърет продължи да го сочи.
— Никой не може да ми казва да си върша работата и смятам да направя търсенето на изчезналите газови бутилки част от нея. И ако ги открия на неподходящото място, някой друг ще започне да върши вашата работа, съветник Рени. Обещавам ви го.
Големия Джим само му махна презрително с ръка.
— Разкарай се оттук, синко. В болницата те чакат.
11.
По време на първите петдесет и пет часа от съществуването на Купола над двайсетина деца получиха пристъпи. Някои, като случаите с дъщерите на Евърет, бяха взети под внимание, ала повечето останаха незабелязани от родителите. Интересното беше, че в близките дни честотата на пристъпите рязко намаля и от един момент нататък те престанаха да се проявяват. Впоследствие Ръсти щеше да ги сравни с лекия шок, който хората изпитваха при доближаване до Купола. Отначало се усещаше нещо като слаб токов удар, който изправяше косъмчетата по тила; после обаче повечето хора не чувстваха нищо. Сякаш вече бяха имунизирани.
— Да не намекваш, че Куполът е като варицелата? — попита го по-късно Линда. — Че свикне ли организмът ти веднъж с него, вече има имунитет за цял живот?
Джанел бе изкарала два пристъпа, същото се отнасяше и за малкото момченце на име Норман Сойър, като и в двата случая вторият пристъп беше по-лек от първия и не бе съпроводен с бълнуване. Повечето от децата, които Ръсти бе прегледал, бяха получили само по един, и то без никакви последствия.
През тези петдесет и пет часа имаше само два подобни случая с възрастни. И при двамата това се случи в понеделник, малко преди залез-слънце, като пристъпите и при единия, и при другия имаха лесно проследими причини.
В случая с Фил Буши, известен още и като Готвача, причината се дължеше на собствената му продукция. По времето, когато Ръсти и Големия Джим прекратиха дружеската си беседа, Фил седеше пред голямото складово помещение зад радиото, загледан замечтано в залеза (който изглеждаше още по-тъмен заради саждите от пожара по Купола) с любимата си лула в ръка. Струваше му се, че се рее някъде високо, високо в небето — може би в йоносферата, а може би и на стотина километра отвъд нея. А ниските облаци, обагрени от алено зарево, приемаха такива очертания, че му напомняха за различни лица, сред които съзря това на майка си, на баща си, на дядо си, на Сами и дори на Литъл Уолтър.
Всички тези лица бяха окървавени.
Десният му крак изтръпна и започна да трепери. Не след дълго левият също последва примера му, ала Готвача не обърна никакво внимание на това. Всички знаеха, че треперенето си беше нещо съвсем нормално за състоянието му. После обаче треморите обхванаха и ръцете му, и то с такава сила, че лулата му тупна сред високата трева, която бе станала жълтеникава и изсъхнала в резултат на производството, което вървеше тук с пълна пара. Миг по-късно главата му също започна да се люшка наляво-надясно.
„Ето — помисли си той със съвършено спокойствие, примесено с облекчение. — Най-накрая предозирах. И сега ще пукна. И може би така е най-добре.“
Обаче не пукна и даже не изгуби съзнание. Наместо това се плъзна бавно настрани и полегна, без да спира да трепери, загледан като хипнотизиран в черната димка, която се издигаше в червеното небе. Тя постепенно се уголеми до размерите на топка за боулинг, след което се превърна в надута до пръсване плажна топка. И продължи да нараства… Накрая погълна цялото небе.