Лиза попипваше нервно египетския символ „анкх“ (известен още и като „Ключа на живота“), който висеше на сребърна верижка на врата ѝ. Очите ѝ се стрелнаха от Джулия към Барби, след което отново се спряха на вестникарката.
— Обичам да карам колело, когато съм разстроена или угрижена. Понякога карам чак до полунощ. Това ме успокоява. Видях светлините и реших да дойда да ги разгледам. — Жената изрече всичко това с някаква странна напевност, сякаш беше заклинание, и престана да докосва медальона си, понеже показалецът ѝ бе зает да очертава неведом знак във въздуха. — А вие какво правите тук?
— Дойдохме да наблюдаваме експеримента — заяви Барби. — Ако проработи, ти ще си първият човек, който може да напусне Честърс Мил.
Библиотекарката се усмихна. Усмивката ѝ беше малко пресилена, ала Барби оцени жеста; все пак жената полагаше някакви усилия.
— Ако го направя, ще пропусна специалитета на „Дивата роза“ за вторник — гласеше отговорът ѝ. — Който е руло „Стефани“, нали?
— Точно така — кимна той, без да добавя, че ако Куполът продължава да стои на мястото си, в четвъртък специалитетът ще бъде постна мусака от тиквички.
— Не искат да разговарят — въздъхна Лиза. — Опитах се да ги заговоря, но мълчат.
В този миг иззад цистерната се появи нисичък, набит мъж. Носеше камуфлажни панталони, поплиново яке и шапка с емблемата на „Черните мечки“ — университетският отбор на щата Мейн. Първата мисъл на Барби беше, че полковник Кокс е понапълнял. Втората бе по-скоро въпрос — защо, по дяволите, ципът на дебелото му яке бе вдигнат почти до тлъстата му брадичка? Никой друг — нито Барби, нито Джулия или пък Лиза — не носеше яке. Просто защото под Купола нямаха нужда от якета.
Кокс му отдаде чест и Барби също му козирува в отговор.
— Здрасти, Барби — каза Кокс. — Как е Кен?
— Кен е супер — отвърна той. — А аз продължавам да съм кучката, която получава наготово всички готини неща.
— Не и този път, полковник — въздъхна Кокс. — Този път ти го начукаха в движение.
14.
— Кой е този? — прошепна Лиза. Пръстите ѝ отново си играеха с египетския талисман. Джулия си помисли, че ако продължава в този дух, верижката съвсем скоро щеше да се скъса. — И какво всъщност правят там?
— Опитват се да ни освободят — отвърна ѝ вестникарката. — И явно са си взели поука след грандиозния провал тази сутрин, защото забелязвам, че вече го правят тихомълком. — Тя пристъпи напред. — Здравейте, полковник Кокс! Аз съм любимата ви главна редакторка. Добър вечер!
Щом я зърна, усмивката на Кокс леко избледня (но съвсем леко, констатира тя със задоволство).
— Госпожице Шамуей. На живо сте още по-красива, отколкото си ви представях.
— Виждам, че добре владеете изкуството на лъ…
От Кокс я деляха не повече от три метра, когато Барби внезапно я сграбчи за раменете.
— Какво има? — сепна се тя.
— Фотоапаратът! — Напълно бе забравила, че виси на врата ѝ, докато той не го посочи. — Цифров ли е?
— Да, взех го от Пит Фрийман — каза и тъкмо щеше да попита „защо“, когато сама се сети: — Смяташ, че Куполът ще го изпържи, нали?
— В най-добрия случай. Спомни си какво стана с пейсмейкъра на шериф Пъркинс.
— Мамка му! — възкликна тя. — Мамка му! Дано старият ми „Кодак“ да е в багажника!
Междувременно Лиза и Кокс се гледаха по начин, който според Барби означаваше само едно — взаимен интерес.
— Какво сте ни приготвили сега? — попита библиотекарката. — Пак ли някоя експлозия?
Кокс се поколеба.
— Може да сте напълно откровен с нея, полковник — обади се Барби. — Ако не ѝ го кажете вие, аз ще го кажа.
Мъжът от другата страна на невидимата преграда въздъхна.
— Настояваш за пълна прозрачност, така ли да разбирам?
— И защо не? Ако този път се получи, жителите на Честърс Мил ще ви пеят хвалебствени химни до зори. Има само една причина да не искате да им разкриете истината и тя е, защото така сте свикнали…
— Не. Така ми е наредено от началниците ми.
— Но те са във Вашингтон — отвърна Барби. — А журналистите са в Касъл Рок и в момента повечето от тях сигурно гледат платените порноканали в хотелските си стаи. Тук сме само ние, най-дребните пиленца.
Кокс отново въздъхна и посочи към нарисувания четириъгълник върху повърхността на Купола.
— Това е мястото, което мъжете в защитни облекла ще третират с експерименталното ни химично съединение. Ако имаме късмет, киселината ще разгради материята на Купола и ще можем да отворим пролука, както се отваря пролука в прозорец, след като изрежеш в него правоъгълник с нож за стъкло.