— Е — започна той, — ето ги нашите храбри полицаи.
Джорджия Ру измърмори нещо.
— Говори по-високо, пиленце! — засмя се Рени и разпери длан зад ухото си.
— Казах, че не сме направили нищо лошо — отвърна тя, продължавайки да мънка като гузна ученичка.
— Тогава би ли ми обяснила какво точно направихте? — Сякаш като по команда, Джорджия, Франк и Картър заговориха едновременно и се наложи Рени да посочи с пръст към Франки. — Ти. Искам да го чуя от теб и гледай да се представиш добре.
— Бяхме пред дома ѝ… — започна той, — но тя ни покани вътре.
— Точно така! — извика Джорджия и скръсти ръце пред големия си бюст. — Тя…
— Млъкни — посочи я Големия Джим с месестия си пръст. — Един говори от името на всички. Така прави един отбор. Вие един отбор ли сте?
Картър Тибодо усети накъде биеше съветникът и побърза да заяви:
— Да, сър… господин Рени.
— Радвам се да го чуя — усмихна се съветникът и кимна на Франк да продължи.
— Каза ни, че имала бира. Само заради това отидохме при нея. Нали знаете, че не може да се купи в града. Както и да е, седяхме си тихо и кротко и пиехме бира — падаше се само по един кен на човек, а и дежурството ни почти беше свършило…
— Не почти, а наистина бе свършило — намеси се шерифът. — Нали това искаше да кажеш?
Франк му кимна почтително.
— Да, сър, точно това исках да кажа. Изпихме бирите си и казахме, че трябва да си тръгваме, обаче тя явно оценяваше онова, което всеки от нас правеше, и поиска да ни благодари. И… си разтвори краката.
— Да ни покаже бобъра си, нали се сещате? — допълни Мел с широка, леко отнесена усмивка.
Големия Джим се намръщи и благодари, че Андрея Гринъл не беше тук. Наркоманка или не, веднага щеше да реагира на подобно скандално изявление от страна на служител на реда.
— Покани ни един по един в спалнята — продължи Франки. — Знам, че от наша страна не беше разумно да постъпваме така, но как можехме да се въздържим, когато ни се предложи доброволно?
— Сигурен съм, че така е направила — изсумтя шерифът. — На това момиче му се носи доста лоша слава. Както и на съпруга ѝ, между впрочем. Не забелязахте ли някакви наркотици там?
— Не, сър — отвърнаха четиримата в един глас.
— И не сте я наранявали? — попита Големия Джим. — Понеже, доколкото разбрах, тя твърди, че била удряна и малтретирана…
— Никой от нас не я е наранявал — обади се Картър. — Мога ли да кажа какво според мен се е случило?
Големия Джим плесна одобрително с ръце. Започваше да си мисли, че господин Тибодо определено има политически заложби.
— Най-вероятно е паднала, след като си тръгнахме. И то не само веднъж. Беше доста пияна. От агенцията за закрила на децата би трябвало да ѝ отнемат това хлапе, преди да го е убила.
Никой не обърна внимание на последното му изречение. В настоящата ситуация офисът на Агенцията за закрила на децата в Касъл Рок спокойно можеше да се намира и на луната.
— Значи, доколкото виждам, сте чисти — обобщи Големия Джим.
— Като сълза — отвърна Франк.
— Е, май всички сме доволни — заяви Рени и ги огледа. — Вие доволни ли сте, господа?
Анди и Рандолф кимнаха. На лицата им бе изписано облекчение.
— Добре — усмихна се Големия Джим. — Днешният ден беше дълъг и преизпълнен със събития, ето защо си мисля, че всички имаме нужда от малко почивка. Най-вече вие, младите полицаи, защото утре дежурството ви започва в седем сутринта. Супермаркетът и бензиностанцията ще бъдат затворени за неопределено време, докато кризисната ситуация не бъде разрешена. Ето защо шериф Рандолф реши вие да охранявате супермаркета, в случай че хората там не приемат с любезно разбиране новия ред на нещата. Ще се справите ли, господин Тибодо? С вашата… вашата военна рана?
Картър раздвижи ръката си.
— Нищо ми няма. Кучето не е разкъсало сухожилие.
— Можем да пратим и Фред Дентън с тях — предложи Рандолф, давайки и своя принос към идеята, чийто автор всъщност бе Големия Джим. — Мисля, че Уетингтън и Морисън ще могат да се справят сами на бензиностанцията.
— Джим — прокашля се Анди, — според мен трябва да изпратим по-опитните полицаи пред супермаркета, а новите им колеги на по-малкия обект…
— Не мисля така — отвърна Рени. Лицето му сияеше. Беше го напипал. — Точно тези младежи ни трябват пред супермаркета. Точно те и никой друг. А, и още нещо. Едно птиченце ми каза, че някои от вас, мили младежи, носят оръжия в колите си, а двама дори са размахвали патлаци, докато са патрулирали пеша…