Въпреки всичко обаче не можеше да се отрече, че бяха удобни и вършеха работа. И макар Големия Джим да беше сигурен, че Сам Вердро ще направи всичко, за което Младши го инструктира, щеше да е глупаво от негова страна да не се презастрахова.
Той избра един номер от „скритата“ папка, достъпът до която се осигуряваше единствено чрез специален код. Телефонът иззвъня поне десетина пъти, преди отсрещната страна да приеме обаждането.
— К’во има? — излая главата на многолюдното домочадие, носещо фамилията Килиън.
Сепнат, Рени побърза да отдалечи апарата от ухото си. Когато след миг отново го доближи, дочу нещо като къткане на кокошки, което не бе никак учудващо предвид препитанието на Килиънови.
— В птицефермата ли си, Родж?
— Ам’чи… да, сър, Голям Джим, тука съм. Каквото и да става, пиленцата трябва да се хранят, сър… — Сто и осемдесет градусов завой от гняв и раздразнение към почит и уважение. И имаше защо — все пак Рени бе направил Роджър Килиън истински милионер. Що се отнася до това защо Роджър съсипваше онова, което би могло да бъде безметежен живот без финансови проблеми, като ставаше по изгрев, за да храни разни пилета… е, явно такава бе волята Божия. Очевидно Роджър беше твърде тъп, за да се осъзнае и да спре да го прави. Господ обаче го бе създал такъв и днес Големия Джим щеше да се възползва от това.
„Както и целият град — помисли си съветникът. — Все пак го правя за Честърс Мил. За благото на града.“
— Роджър, имам една работа за теб и тримата ти големи синове.
— Само двамата са си у дома — отвърна Роджър с типичния си янки-акцент. — Рики и Рандал са тука, ама Роланд отскочи до Оксфорд да купи храна за пиленцата, когато Господ ни натресе тоя проклет Купол. — Той млъкна и се замисли над казаното току-що. Къткането на пилетата сякаш се усили. — Извинете ме за богохулството — добави след малко.
— Сигурен съм, че Бог ще ти прости — отсъди Големия Джим. — Добре тогава, значи искам теб заедно с двете ти момчета. Можеш ли да отидеш в града докъм… — Съветникът се замисли. Не му отне много време — когато веднъж вече си го напипал, решенията те осеняваха светкавично. — Да кажем, докъм девет, най-късно девет и петнайсет?
— Ще трябва да ги сръчкам здраво, за да ги събудя, ама ще успея — отвърна Роджър. — Какво ще правим? Пак ли ще пренасяме газови бутил…
— Не — прекъсна го Големия Джим. — Сега млъкни и ме чуй добре, Бог да те поживи. Просто ме изслушай.
И Рени заговори.
А Роджър Килиън, Бог да го поживи, го изслуша.
Зад него осемстотин пилета къткаха възбудено, докато кълвяха лакомо от натъпканата със стероиди и хормони храна.
8.
— Моля? Какво? Защо?
Джак Кейл седеше зад бюрото си в тесния кабинет на управителя. Пред него бяха разпръснати инвентарните листове, които двамата с Ърни Калвърт най-накрая бяха попълнили в един през нощта (надеждите им, че ще приключат по-рано, бяха пометени от метеоритния дъжд). Той вдигна във въздуха запълнените на ръка жълти страници и ги размаха към Питър Рандолф, който стоеше на прага на кабинета. За тази си визита новият шериф се бе издокарал в пълната си униформа.
— Хвърли им едно око, Пит, преди да направиш нещо необмислено!
— Съжалявам, Джак. Супермаркетът е затворен. Ще отвори отново в четвъртък като снабдителен склад за храна. За разпределение на дажбите. Всичко ще бъде надлежно записвано и „Фуд Сита“ няма да изгуби нито цент, гарантирам ти го…
— Не в това е въпросът — прекъсна го Джак, отронвайки тежка въздишка. Той бе трийсетинагодишен мъж с бебешки черти на лицето и рошава червена коса, която в момента инквизираше с ръката, в която не държеше жълтите страници… към които Пит Рандолф очевидно не проявяваше никакъв интерес.
— Чакай, чакай малко! Ти чуваш ли се изобщо какви ги говориш, Питър Рандолф? — извика задъхано Ърни Калвърт, който тъкмо бе изкачил на бегом стълбите към склада в сутерена. Имаше голям корем и прошарена коса, която цял живот бе подстригвал съвсем късо. Червендалестото му лице изглеждаше по-червено от всякога и бе облечен със зелен шлифер с емблема на „Фуд Сити“.
— Иска да затвори магазина! — уведоми го Джак.
— Защо, за Бога, искате да направите това, при положение че провизиите ни все още са в изобилие? — попита гневно Ърни. — По този начин само ще наплашите хората! А те и бездруго сами ще започнат да се паникьосват, ако всичко това продължи… На кого му хрумна тази тъпа идея?
— Съветниците я гласуваха — отвърна Рандолф. — Ако имате някакви възражения и проблеми покрай плана им, отнесете ги до извънредното градско събрание в четвъртък вечерта. Ако кризисната ситуация продължи, естествено.