— Какъв план? — извика Ърни. — Да не искаш да ми кажеш, че Андрея Гринъл е гласувала за подобно нещо? Защото се съмнявам!
— Доколкото разбрах, има грип или нещо подобно — заяви шерифът. — И си лежи у тях. Така че Анди взе решението. А Големия Джим го подкрепи. — Никой не го бе инструктирал да каже това, но и не бе необходимо. Рандолф знаеше как действа съветник Рени.
— В даден момент може да се наложи разпределение на дажбите — отбеляза Джак, — но защо точно сега? — Той отново размаха жълтите листове и шерифът забеляза, че лицето му е почервеняло почти колкото косата му.
— Защо, при положение че имаме такива запаси?
— Защото сега е идеалният момент да ги съхраним — отвърна Рандолф — и да започнем да пестим.
— И това ми го казва собственик на моторница в езерото Себаго и луксозна къща на колела „Уинебаго Вектра“ в двора си!
— Не забравяй и хамъра на Големия Джим — добави Ърни.
— Достатъчно! — отсече шерифът. — Градските съветници решиха…
— Всъщност двама от тях… — уточни Джак.
— Искаше да кажеш, че един е решил — подхвърли Ърни. — И ние добре знаем кой точно.
— … и аз ви уведомих за решението им, така че слагаме точка на това — довърши Рандолф. — Сложете табелка на витрината: „СУПЕРМАРКЕТЪТ Е ЗАТВОРЕН ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ“.
— Пит, виж сега. Нека проявим малко разум. — Ърни вече не звучеше гневно, напротив — тонът му бе станал умолителен. — Така само ще всеем паника сред народа. Но ако си твърдо решен да го направим, поне да променим малко надписа… Например на „ЗАТВОРЕНО ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ, ЩЕ ОТВОРИМ СКОРО“ или „СЪЖАЛЯВАМЕ ЗА ВРЕМЕННОТО НЕУДОБСТВО.“ И да напишем „ВРЕМЕННО“ в червено или нещо подобно…
Пит Рандолф поклати бавно глава.
— Не мога да го допусна, Ърн. Не бих могъл дори все още да беше официален служител на супермаркета като него. — И шерифът кимна към Джак Кейл, който бе оставил инвентарните листове на масата, за да може да инквизира косата си с двете си ръце. — „ЗАТВОРЕНО ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ“. Така ми наредиха градските съветници, а аз изпълнявам техните заповеди. Освен това лъжите винаги лъсват и рано или късно те захапват за задника.
— Да бе, да! Знаеш ли как щеше да постъпи Дюк Пъркинс? — разгорещи се отново Калвърт. — Щеше да им каже да си вземат тая заповед и да си избършат задниците с нея! Засрами се, Пит! Така да слугуваш на онова тлъсто говедо! Утре ще ти каже да скочиш през прозореца и ти ще го направиш, без да се замислиш!
— А ако ти все още можеш да мислиш, ще си затвориш устата на секундата! — изръмжа шерифът и го посочи с показалец. Пръстът му трепереше. — Ако не искаш да прекараш остатъка от деня в ареста за проява на неуважение към полицай, ще си затвориш плювалника и ще изпълниш заповедта. Имаме кризисна ситуация…
Ърни го изгледа смаяно.
— Обвинение в проява на неуважение към полицай? Няма такова нещо!
— Вече има. Ако не ми вярваш, ела и се пробвай.
9.
По-късно — всъщност прекалено късно, за да донесе някаква полза — Джулия Шамуей щеше да събере повечето детайли покрай избухването на безредиците пред супермаркета, макар че така и не ѝ се удаде възможност да напечата истината във вестника. А и да го беше направила, щеше да я поднесе като безпристрастен репортаж — чисто и просто отговор на прословутите шест въпроса36.
Ако трябваше да опише случилото се от емоционална гледна точка, със сигурност щеше да се изгуби. Как би могла да обясни, че хората, които познаваше от цяла вечност — хора, които уважаваше и обичаше — се бяха превърнали в озверяла тълпа? Беше си казала, че ако бе присъствала от самото начало и бе видяла с очите си как започва всичко, може би намесата ѝ щеше да има някакъв ефект и нямаше да се стигне дотук… обаче после осъзна, че само се заблуждава. Че някаква част от нея категорично отказва да съзре разюзданите, подивели зверове, надигащи уродливите си муцуни всеки път, когато изплашени и объркани хора биваха подлагани на подобни провокации. Бе виждала подобни зверове в новинарските емисии по телевизията, най-вече в чужди страни. И никога не бе предполагала, че ще зърне подобно нещо в родния си град.
Другата мисъл, която не спираше да я измъчва, беше, че обективно погледнато, нямаше никаква нужда от подобен развой на събитията. Все пак Честърс Мил бе отрязан от света преди не повече от седемдесет часа и разполагаше с достатъчно провизии от всякакъв род и вид; само запасите от газ бяха изчезнали по мистериозен начин.