Медицинската сестра Джини Томлинсън също се провира през множеството. Дошла е да каже на момичетата, че се нуждае от тях в „Катрин Ръсел“ — постъпили са нови пациенти и един от случаите е сериозен. Става въпрос за Уанда Кръмли от Източен Честър. Семейство Кръмли живее до Евънсови, недалеч от границата между Честърс Мил и Мотън. Тази сутрин Уанда отишла да провери как е Джак и го открила мъртъв на пет-шест метра от мястото, където Куполът отрязал ръката на жена му. Вдовецът лежал по гръб, до него се търкаляла празна бутилка, а мозъкът му съхнел по тревата. Уанда се върнала тичешком вкъщи, крещейки името на мъжа си, ала малко преди да влезе в къщата, рухнала на земята, покосена от инфаркт. Уендъл Кръмли имал късмет, задето не катастрофирал с малкото си субару комби на път за болницата, понеже карал със сто и двайсет километра в час през по-голямата част от пътя. В момента Ръсти се грижи за Уанда, обаче Джини не смята, че пострадалата — която е на петдесет, има наднормено тегло и е заклет пушач, — ще успее да прескочи трапа.
— Момичета! — извиква ги тя. — Трябвате ни в болницата.
— Това са ония, госпожо Томлинсън! — крещи Джина. Налага се да крещи, защото скандиращата тълпа я заглушава. Тя сочи към ченгетата и се разплаква — донякъде заради страха и умората, ала най-вече от гняв и възмущение. — Това са ония, които са я изнасилили!
Този път Джини поглежда младите мъже с униформи и осъзнава, че Джина е права. Джини Томлинсън не притежава избухливия нрав на Пайпър Либи, обаче също има буен темперамент, а и за разлика от преподобната старшата сестра е виждала ужаса под бикините на Сами Буши. Разкъсаната ѝ, подута вагина. Големите синини по бедрата, които се видяха след отмиването на кръвта. И колко кръв имаше само…
Джини забравя, че момичетата трябва да се връщат спешно в болницата. Забравя, че е за препоръчване да напуснат колкото се може по-скоро опасната и нажежена ситуация. Забравя даже и за инфаркта на Уанда Кръмли. Тръгва енергично напред, избутвайки някого с лакти от пътя си — това се оказва Брус Ярдли, един от касиерите на супермаркета — и се насочва към Мел и Франк. Двамата наблюдават тълпата, която става все по-враждебна, и не забелязват приближаването ѝ.
Джини вдига високо ръце във въздуха и за момент прилича на злодей от уестърн, който се предава на шерифа. В следващия миг обаче дланите ѝ се спускат надолу и зашлевяват едновременно и двамата мъже.
— Вие, копелета! — крещи тя. — Как можахте! Как може да сте такива мръсници! Такива изроди! Ще отидете в затвора за това, всички!
Мел не губи време в излишни разсъждения и реагира светкавично. Юмрукът му се врязва в лицето ѝ, като счупва очилата и носа ѝ. Джини полита назад, окървавена и крещяща. Старомодната ѝ касинка на старша сестра се изтръгва от фибите, които я придържат, и пада от главата ѝ. Брус Ярдли, младият касиер, се опитва да я подхване, но не успява. Джини се строполява върху наредените една зад друга пазарски колички и те се отместват с тракане и дрънчене като вагончета от панаирджийско влакче. Старшата сестра пада на паважа, виейки от болка и потрес. Яркочервени капки кръв от носа ѝ — който не просто е счупен, а направо е смазан, — разцъфват върху големите жълти букви от надписа „ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО“.
Шокирани, хората притихват за миг и безмълвно наблюдават как Джина и Хариет се втурват към мястото, където старшата сестра се е превила на земята.
Тогава Лиза Джеймисън извисява глас — кристалночист сопран:
— МРЪСНИ ДОЛНИ СВИНЕ!
А миг по-късно полита и първият камък. Така и не се разбра кой точно го е хвърлил. Това е може би единственото престъпление в живота на Сам Вердро Мърляча, за което няма да понесе отговорност.
Младши го бе оставил в горния край на града и Сам, в чието съзнание танцуваха изкусителните образи на бутилки уиски, отиде на източния бряг на Престил, за да потърси подходящ камък. Трябваше да е голям, но не прекалено, защото нямаше да може да го метне с нужната точност, макар че някога — преди цяло столетие, както му се струваше — бе откриващ питчър на „Дивите котки“ от Милс в първия мач от щатския турнир на Мейн. Най-сетне откри онова, което търсеше, недалеч от Пийс Бридж — тежеше петстотин-шестстотин грама и повърхността му бе гладка като гъше яйце.
Когато бе спрял колата си, Младши му беше казал и още нещо. Подобно на заповедта, която шерифът бе дал на Уетингтън и Морисън, и то идваше от по-висша инстанция, ала също като Рандолф и Младши не го уточни пред Сам. Не беше уместно от политическа гледна точка.