„Цели се в мацката.“ Това бяха последните думи на сина на градския съветник, преди да запали колата си и да го остави сам. „Тя си го заслужава, така че гледай да не пропуснеш.“
И докато Джина и Хариет коленичат до ридаещата, кървяща старша сестра (и погледите на всички са приковани в тях), Мърляча замахва също като в онзи далечен ден на 1970 година и бележи първото си точно попадение от четирийсет години насам.
А то наистина си го бива. Половинкилограмовият гранитен къс с кварцови примеси улучва Джорджия Ру точно в устата, строшавайки челюстта ѝ на пет места. Избива и почти всичките ѝ зъби (с изключение на четири). Тя се люшва назад към голямата витрина, челюстта ѝ е увиснала гротескно почти до гърдите, а от зейналата ѝ уста шурти река от кръв.
Само след секунда политат още два камъка — единият е запратен от Рики Килиън, а другият — от брат му Рандал. Този на Рики поразява тила на Бил Олнът и поваля портиера на паважа, недалеч от Джини Томлинсън. „Мамка му! — ругае мислено Рики. — Трябваше да улуча някое от шибаните ченгета!“ Младежът се ядосва не само защото инструкциите му са били такива, но и защото винаги му се е искало да направи подобно нещо.
Прицелът на Рандал е по-добър. Той нацелва Мел Сиърлс директно в челото и „извънредният сътрудник“ рухва на земята като чувал с картофи.
Времето сякаш застива. Всички си поемат дълбоко дъх. Представете си кола, изправена на двете си гуми, която всеки момент може да се преобърне, а може и да падне отново на четирите си колела. Вижте как Роуз Туичъл се оглежда наоколо, озадачена и изплашена, неспособна да прецени нито какво се случва, нито как да постъпи. Вижте как Ансън я прегръща през кръста. Чуйте как Джорджия Ру вие през зейналата си уста, а кръвта извира от разкъсания ѝ език. Вижте подкрепленията. Тоби Уилън и Рупърт Либи (той е братовчед на Пайпър, макар че тя никога не е парадирала с това) са първите, които се появяват на сцената на произшествието. Те оглеждат внимателно сцената… ала се въздържат от действие. Идва и Линда Евърет. Пеша, заедно с друг полицай на половин работен ден, Марти Арсено, който пъхти тежко подире ѝ. Тя понечва да се втурне в тълпата, обаче Марти — който тази сутрин даже не е сложил униформата си, а е нахлузил стари дънки — я сграбчва за рамото. Линда почти успява да се изтръгне от хватката му, но в този миг се сеща за дъщерите си. Засрамена от страхливостта си, тя позволява на Марти да я отведе до мястото, откъдето Руп и Тоби наблюдават развоя на събитията. От четиримата само Руп носи оръжие, но дали ще стреля? Вероятно не, понеже вижда съпругата си сред тълпата, хванала за ръце майка си (виж, по тъщата с най-голямо удоволствие би пострелял). Джулия пристига веднага след Линда и Марти и макар че не може да си поеме дъх от бързане, грабва фотоапарата, изтървавайки капачето на обектива на земята, и започва да снима. Франк Делесепс коленичи до Мел точно навреме, за да избегне поредния камък, който профучава над главата му и пробива дупка в стъклената врата на супермаркета…
Тогава…
Тогава някой надава силен вик. Никога няма да се разбере кой точно, дори полът му ще остане неустановен, макар че според голяма част от присъстващите гласът е бил по-скоро женски, отколкото мъжки, а по-късно Роуз ще сподели на Ансън, че подозрението ѝ пада върху Лиза Джеймисън.
— ДА ГИ ДОКОПАМЕ!
Някой друг изкрещява:
— ПРОДУКТИТЕ!
Фреди Дентън стреля веднъж във въздуха. После навежда дулото на пистолета надолу и в обзелата го паника малко му остава да открие огън по хората. Преди обаче да го стори, някой изтръгва оръжието от ръката му. Фреди пада на земята и вика от болка, ала в следващия миг върхът на стария ботуш на Олдън Динсмор се забива в слепоочието му. Светлината помръква за полицай Дентън, но не угасва завинаги. Докато се свести обаче, Големият бунт пред супермаркета вече ще е приключил.
Кръвта се процежда през превръзката на Картър Тибодо и върху синята му риза разцъфват малки розички, ала той — поне засега — не изпитва болка. Не прави и никакъв опит да избяга. Наместо това заема стабилна позиция и стреля в първия човек, появил се пред мерника му. Това се оказва Чарлз „Стъби“ Норман, който държи антикварния магазин на шосе 117 в края на града. Стъби пада на земята и затваря завинаги голямата си уста.
— Назад, шибаняци! — ръмжи Картър. — Назад, кучи синове! Никакво плячкосване! Назад!
Марта Едмъндс, бавачката на Ръсти, се опитва да помогне на Стъби, ала Франк Делесепс я възнаграждава за добрината с юмрук в скулата. Жената се олюлява, притиска длан към пламналото си от болка лице и се взира смаяно в младия мъж, който току-що я е ударил… Миг по-късно обаче е повалена върху Стъби от устремените към супермаркета хора.