Картър и Франк ги посрещат с юмруци, ала след третия удар са сепнати от внезапен пронизителен вой. Надава го градската библиотекарка, а косата ѝ се развява около миловидното ѝ лице. Тя блъска редицата от пазарски колички с цялата си сила, а писъкът ѝ проехтява като боен вик. Франк отскача от пътя ѝ, обаче Картър няма този късмет и е запратен във въздуха. Той размахва ръце, опитвайки се да запази равновесие, и почти успява, когато се препъва в краката на Джорджия и се строполява по гръб на паважа. Единственото, което съумява да стори, докато прииждащите му съграждани стъпват отгоре му, е да се завърти по корем, да сключи ръце над главата си и да зачака всичко да приключи.
Междувременно Джулия Шамуей снима ли, снима. Може би снимките ще разкрият истинските лица на хората, които познава, ала за момента вижда само непознати пред обектива. Озверяла тълпа.
Руп Либи изважда пистолета си от кобура и стреля във въздуха. Гърмежът отеква в топлата утрин кухо и патетично, като редичка от възклицателни знаци във въздуха. Тоби Уилън се хвърля към полицейската кола, при което удря главата си в горния ръб на вратата и фуражката му с надпис „ЗАМЕСТНИК-ШЕРИФ НА ЧЕТСТЪРС МИЛ“ полита на земята. Той грабва мегафона от задната седалка и крещи:
— ВЕДНАГА СПРЕТЕ! ОТДРЪПНЕТЕ СЕ НАЗАД! ГОВОРИ ПОЛИЦИЯТА! СПРЕТЕ НЕЗАБАВНО! ТОВА Е ЗАПОВЕД!
Джулия го заснема.
Тълпата не обръща никакво внимание нито на изстрелите, нито на мегафона. Не обръща внимание и на Ърни Калвърт, който се показва иззад ъгъла на сградата. Полите на зеления му шлифер се развяват покрай коленете му.
— Минете отзад! — вика той. — Няма нужда да правите това, отключил съм задния вход!
По всичко личи, че хората са твърдо решени да проникнат с взлом в супермаркета. Народът се устремява към вратите с надписи „ВХОД“, „ИЗХОД“ и „ВСЕКИ ДЕН НИСКИ ЦЕНИ“. Отначало те издържат, ала после ключалката се чупи под напора. Хората най-отпред са притиснати към вратите и получават различни наранявания — двама са със счупени ребра, един е с травма на врата и още двама са със счупени ръце.
Тоби Уилън понечва отново да вдигне мегафона, но в крайна сметка го оставя внимателно върху покрива на колата, с която са пристигнали заедно с Либи. После вдига фуражката от земята, изтупва я от праха и я слага отново на главата си. Двамата с Руп тръгват към магазина, ала внезапно спират, осъзнали своята безпомощност. Линда и Марти Арсено се присъединяват към тях. Линда вижда Марта и я отвежда до полицаите.
— Какво се случи? — пита Марта, все още замаяна. — Някой удари ли ме? Бузата ми гори. Кой се грижи за Джуди и Джанел?
— Сестра ти ги взе тази сутрин — отговаря Линда и я прегръща. — Не се тревожи за тях.
— Кора ли?
— Уенди. — Кора, по-голямата сестра на Майра, живее в Сиатъл от години. Линда се чуди дали Марта няма сътресение на мозъка. Казва си, че няма да е зле доктор Хаскел да я прегледа, но после се сеща, че в момента Хаскел се намира или в моргата на болницата, или в погребалното бюро на Бауи. Ръсти е сам, няма кой да му помага, а денят се очертава да е доста тежък…
Картър мъкне Джорджия към колегите си от втори патрул. Тя продължава да надава онези зловещи вопли, от които косата настръхва. Мел Сиърлс вече се е свестил, макар че изглежда малко неадекватен. Франки го повежда към Линда, Марта, Тоби и другите ченгета. Мел се опитва да надигне глава и за секунда успява, ала сетне тя отново клюмва на гърдите му. От раната на челото му блика кръв и ризата му вече е подгизнала.
Хората щурмуват магазина. Голяма част вече са вътре и се носят между стелажите, бутайки пазарски колички или размахвайки кошници от купчината до пакетите с брикети („НАПРАВЕТЕ СИ ЕСЕННО БАРБЕКЮ!“ — гласи надписът над тях). Мануел Ортега, наемният работник на Олдън Динсмор, и приятелят му Дейв Дъглас отиват до касовите апарати и започват да натискат бутоните за отваряне на чекмеджетата с парите, като грабят банкноти, тъпчат ги в джобовете си и се смеят като идиоти.
Супермаркетът вече е пълен; все пак е пазарен ден. На щанда със замразените храни две жени се карат за последния останал лимонов кейк. Пред витрината с деликатеси един мъж крясва на друг, който граби от наденичките, че трябва да остави малко месо и за останалите. Този с наденичките се обръща и му забива едно кроше в носа. Скоро и двамата се търкалят по земята и се налагат с юмруци.