Ръсти и Туич пренасяха пострадалите — които се оказаха десетина-дванайсет души — до тухления зид на „Фуд Сити“, когато Барби, Джулия и Роуз излязоха навън. Ансън стоеше до фирмения пикап на „Дивата роза“, притиснал хартиена кърпичка до кървящата си ръка.
Лицето на Ръсти бе мрачно, ала щом зърна Барби, чертите му се оживиха.
— Хей, човече! — извика парамедикът. — Точно ти ми трябваше. Ако не знаеш, вече си новата ми старша сестра.
— Мисля, че силно надценяваш медицинските ми умения — усмихна се Барби, но се приближи към Ръсти.
Линда Евърет притича покрай него и се хвърли в прегръдките на мъжа си.
— Мога ли да ти помогна с нещо, скъпи? — попита тя, докато се взираше ужасена в Джини. Старшата сестра забеляза как я гледат и смутено затвори очи.
— Не — поклати глава Ръсти. — Върши си твоята работа. Все пак Джина и Хариет са до мен, а да не забравяме и сестра Барбара.
— Ще направя, каквото мога — заяви Барби и за малко да добави: „Поне докато не ме арестуват!“
— Сигурен съм, че ще се справиш — увери го Ръсти и добави шепнешком: — Джина и Хариет са сред най-енергичните помагачи на света, ала стане ли въпрос за нещо по-различно от даване на хапчета и залепване на анкерпласт, по-добре да не разчиташ много-много на тях.
Линда се наведе към Джини.
— Толкова съжалявам… — промълви.
— Няма нищо, ще се оправя — отвърна тя, без да отвори очи.
Линда дари мъжа си с целувка и угрижен поглед, след което забърза към Джаки Уетингтън, която стоеше с бележник в ръка и взимаше показанията на Ърни Калвърт. Докато говореше, мъжът със зеления шлифер периодично бършеше очите си.
Ръсти и Барби се трудиха в продължение на повече от час. Междувременно ченгетата опънаха жълта полицейска лента пред супермаркета, а в един момент цъфна и Анди Сандърс, който клатеше възмутено глава, докато оглеждаше щетите. Барби го чу да пита някого накъде отива този свят, след като хора, които се познават от сто години, са способни да направят подобно нещо. После стисна ръката на шериф Рандолф и най-чистосърдечно го похвали, че той и полицията са свършили страхотна работа.
Страхотна работа!
14.
Когато си го напипал, всички пречки и спънки изчезват. Съревнованието се превръща в твой приятел. Малшансът изчезва и се преобразява в късмет, способен да ти донесе и джакпота от лотарията. Ти обаче не приемаш тези неща с благодарност (според Големия Джим Рени това чувство бе само за загубеняците и неудачниците), а като твоя заслужена награда. Когато си го напипал, все едно се люлееш на магическа люлка, която те издига все по-високо, ето защо — Големия Джим бе твърдо убеден в това — нямаше нищо лошо (даже бе препоръчително) в това да демонстрираш на останалите своята имперска надменност.
Ако бе напуснал стария си семеен дом на Мил Стрийт малко по-късно или малко по-рано, нямаше да види онова, което видя, и навярно срещата му с Бренда Пъркинс щеше да протече по съвсем различен начин. Той обаче бе излязъл от къщата в най-точния възможен момент. Да, именно така се получаваше, когато си го напипал — противниковата защита се пропуква и ти се втурваш през магическата пролука, за да отбележиш поредното решаващо попадение.
Онова, което го накара да напусне кабинета си, бяха напевните скандирания „О-тва-ряй-ТЕ! О-тва-ряй-ТЕ!“ Именно заради тях той заряза записките си по въпроса за „Кризисната администрация“, както я беше нарекъл… Кризисната администрация, начело на която щеше да застане вечно ухиленият Анди Сандърс, а Големия Джим щеше да бъде силата, скрита зад трона на официалната власт. „Щом не се е счупило, не го бърникай“ — така гласеше първото правило от практическия политически наръчник, на съветник Рени, а поне досега не бе имал никакви проблеми с марионетката си Анди, даже напротив — всичко бе вървяло като по мед и масло. Голяма част от жителите на Честърс Мил знаеха, че Сандърс е идиот, но това нямаше никакво значение. Хитрият политик можеше да им пробутва същата игричка отново и отново, защото деветдесет и осем процента от тях всъщност бяха още по-големи идиоти. И макар че Големия Джим никога досега не бе планирал политическа кампания с такива големи мащаби — нещо като тоталитарна диктатура в рамките на един град — бе абсолютно сигурен, че всичко ще се развие в негова полза.
Да, май бе пропуснал да включи Бренда Пъркинс в списъка с потенциалните усложнения, но какво от това? Когато си го напипал, потенциалните усложнения имат свойството сами да изчезват от пътя ти. И ти отново го приемаш като твоя заслужена награда.
Той закрачи по тротоара към Y-образното кръстовище между главната улица и Мил Стрийт. Докато преодоляваше скромното разстояние от шейсетина метра, коремът му се поклащаше плавно пред него. Паркът се простираше от другата страна на улицата. Малко по-нататък, от другата страна на главната се намираха градският съвет и полицейският участък с площадчето „Военния мемориал“ между тях.