Оттук не можеше да види какво става пред „Фуд Сити“, но виждаше всички административни сгради на главната улица. Както и Джулия Шамуей. Тя изскочи забързана от редакцията на „Демократ“ с фотоапарат в едната си ръка. Докато тичаше към мястото, откъдето се чуваха скандиранията, вестникарката се опитваше да преметне през рамо ремъка на апарата си. Големия Джим се загледа подире ѝ. Стана му забавно — жената явно изгаряше от нетърпение да се добере до последното бедствие, сполетяло града.
Гледката стана още по-забавна. Джулия се спря, обърна се, хукна обратно към офиса си, натисна дръжката на вратата и откри, че я е оставила отключена. Заключи я и се втурна още по-бързо към супермаркета, за да гледа как нейните приятели и съседи се държат лошо един към друг.
„Сигурно за първи път си дава сметка, че след като звярът вече не е в клетката си, може да разкъса всекиго, и то по всяко време — помисли си Големия Джим. — Но не се тревожи, Джулия — ще се погрижа за теб, както винаги съм го правил. Скоро ще се наложи да спрем твоя досаден парцал, но не смяташ ли, че това е твърде ниска цена, която да платиш в името на сигурността?“
Естествено, че цената бе твърде ниска. Направо бе нищожна. А в случай че решеше да упорства…
— Понякога се случват разни неща — въздъхна съветник Рени. Вече стоеше на ъгъла, пъхнал ръце в джобовете си, и се усмихваше. А когато дочу виковете… трясъка на счупено стъкло… и изстрелите… усмивката му стана по-широка. „Да, понякога наистина се случват разни неща“ — повтори мислено той и въпреки че Младши навярно имаше по-различно мнение по този въпрос, не можеше да отрече добрата работа, която синът му бе свър…
Усмивката му внезапно помръкна, защото точно в този момент забеляза Бренда Пъркинс. Повечето хора на главната улица бързаха към „Фуд Сити“, за да видят за какво е цялата тази врява, ала Бренда крачеше в противоположната посока. И май се бе запътила към неговия дом… а това не предвещаваше нищо добро.
„Какво може да иска от мен тази сутрин? — зачуди се градският съветник. — Какво може да е толкова важно, че да засенчи избухналите безредици пред местния супермаркет?“
Бе напълно възможно Бренда изобщо да не си мисли за него, ала радарът му вече се бе задействал, приковавайки погледа му върху „потенциалното усложнение“.
Двете с Джулия се разминаха, всяка забързана по срещуположния тротоар. Нито една от двете не забеляза другата. Джулия се опитваше едновременно да тича и да бърника нещо фотоапарата си, а Бренда се бе устремила към червената съборетина, помещаваща универсалния магазин „Бърпис“. Носеше платнена пазарска чанта, която не спираше да се удря в коляното ѝ.
Щом достигна входа на магазина, тя се опита да отвори вратата, ала се оказа, че е заключено. Тогава се обърна и започна да се оглежда неспокойно наоколо, както правят хората, когато неочаквано препятствие обърка плановете им и започнат да се чудят какво да предприемат по-нататък. Ако бе погледнала зад гърба си, навярно щеше да види Шамуей, обаче не го направи. Очите ѝ се стрелнаха първо наляво, после надясно и накрая се спряха върху редакцията на вестник „Демократ“.
Бренда хвърли един последен поглед към „Бърпис“, след което пресече улицата и пробва да влезе в редакцията. Естествено, и там удари на камък — Големия Джим бе видял с очите си как Джулия заключва. Бренда натисна отново дръжката — и даже я разтърси нервно, — но резултатът беше същият. Тогава почука. И се опита да надзърне през стъклото. Накрая отстъпи крачка назад и застина за миг с ръце на кръста и полюшваща се чанта. Когато отново закрачи по главната улица — вече без да се оглежда, — Големия Джим побърза да се върне с енергични крачки в дома си. Не знаеше защо, но не искаше Бренда да го види как я наблюдава… нито пък изпитваше някаква необходимост да го узнава. Когато си го напипал, трябва само да слушаш инстинктите си. И това му беше най-хубавото.
Онова, което знаеше, бе, че ако Бренда почука на вратата му, щеше да е готов за нея. Без значение какво искаше тя от него.
15.
„Утре сутринта искам да сложиш разпечатката в плик и да го занесеш на Джулия Шамуей“ — беше ѝ казал Барби. Обаче редакцията на „Демократ“ бе заключена и вътре беше тъмно. Най-вероятно Джулия бе тръгнала към супермаркета, откъдето долиташе врявата. Пит Фрийман и Тони Гуей навярно също бяха там.