„Стига си се занимавала с глупости. Тръгнала си работа да вършиш.“
Тя продължи към дома на Андрея, спирайки само за миг, колкото да хвърли един бърз поглед през рамо към постройката зад гърба ѝ. Този път не видя нищо друго освен къща със спуснати щори, обгърната от сладникавата воня на развалящи се продукти. Само месото се вмирисваше толкова бързо. Вероятно Хенри и жена му държаха доста месо във фризера си, помисли си тя и продължи напред.
17.
Всъщност не къщата, а Младши бе този, който наблюдаваше Бренда. Младши, който стоеше в дневната само по бельо, а главата му се цепеше от влудяващата болка. Беше се притаил до прозореца и се взираше навън през пролуката между рамката и спуснатата щора. Когато Бренда продължи по пътя си, той се върна отново в килера. Знаеше, че съвсем скоро щеше да се наложи да се раздели завинаги с приятелките си, но точно в момента копнееше неудържимо за тях. Както и за тъмнината. Копнееше дори за зловонието, издигащо се от почерняващата им кожа.
Само така щеше да облекчи болката, която бушуваше като огнен смерч в главата му.
18.
След три продължителни натискания на старомодния звънец Бренда вече бе на път да се откаже и да се върне вкъщи, за да остави разпечатката там. Тъкмо се обръщаше обаче, когато дочу приглушени стъпки зад входната врата. Побърза да се усмихне и да придаде приветливо изражение на лицето си, ала щом зърна Андрея, усмивката ѝ замръзна. Бузите на жената бяха смъртнобледи, под очите ѝ се виждаха тъмни кръгове, а косата ѝ бе в пълен безпорядък. Носеше халат, под който се виждаше долнище на пижама. Докато я наблюдаваше смаяно, Бренда установи, че и тази къща миришеше — но не на развалено месо, а на повръщано.
Усмивката на Андрея бе изнурена и измъчена.
— Знам как изглеждам — изхриптя (или по-скоро изграчи) тя. — Май по-добре да не те каня вътре. Вече се подобрявам, но може би все още съм заразна…
— Ходи ли да се прегледаш при лекар… — започна Бренда, но млъкна смутено. Нали доктор Хаскел беше мъртъв. — При Ръсти Евърет?
— Да, бях при него — кимна другата жена. — И той ми каза, че скоро ще съм по-добре.
— Потиш се…
— Треската доста ме измъчи, но вече отминава. Мога ли да ти помогна с нещо, Брен?
За малко да каже „не“ — не ѝ се искаше да натоварва тази очевидно тежко болна жена с толкова голяма отговорност, — но тогава Андрея изрече нещо, с което моментално промени решението ѝ. Големите събития често се задвижват от малки колелца.
— Толкова съжалявам за Хауи. Беше прекрасен човек.
— Благодаря ти — отвърна Бренда. Беше трогната не само от проявеното съчувствие, но и защото Андрея го бе нарекла Хауи вместо Дюк.
За Бренда той винаги беше и щеше да си остане Хауи, скъпият ѝ Хауи, а файлът „ВЕЙДЪР“ бе последното му дело като шериф на Честърс Мил. И може би най-значимото от всички. Тя внезапно реши да го вкара в действие, без да губи нито миг повече. Бръкна в платнената чанта и извади кафявия плик с името на Джулия.
— Мога ли да оставя това при теб, мила? Само за малко. Имам да свърша една работа и не искам да го нося със себе си.
Бренда бе готова да отговори на всички въпроси, които Андрея ѝ зададе, ала тя очевидно нямаше намерение да пита. Жената само ѝ кимна разсеяно и пое плика. А може би така бе най-добре. Спестяваше ѝ време. И навярно по-късно щеше да я спаси от сериозни политически проблеми.
— С най-голямо удоволствие — каза Андрея. — А сега би ли ме извинила? Мисля, че трябва да легна, защото едва се държа на краката си… Обаче няма да спя! — побърза да добави, сякаш Бренда бе понечила да възрази. — Ще те чуя, когато се върнеш.
— Благодаря ти. Пиеш ли сокове?
— По цели литри. Радвам се, че се отби, мила — ще се грижа добре за плика ти.
И преди Бренда да успее отново да ѝ благодари, градският съветник Андрея Гринъл вече бе затворила вратата.
19.
Към края на разговора с Бренда стомахът на Андрея започна да се бунтува. Тя се опита да овладее позивите, ала това беше обречена битка. Затова наговори на вдовицата Пъркинс разни глупости как пиела сок, благодари ѝ за посещението и затръшна вратата под носа на посетителката си, за да се втурне към вонящата си тоалетна, докато в гърлото ѝ се надигаха гъргорещи звуци.