— Товарите са пристигали в града в камиони с обозначение „Библейско дружество «Гидеон»“ — добави тя. — Което Хауи бе коментирал с: „И най-умният си е малко прост“.
Големия Джим седеше в шезлонга си и наблюдаваше притихналата уличка. Бренда буквално можеше да долови яростта и омразата, които клокочеха в него. Сякаш стоеше до нажежена тенджера под налягане.
— Не можеш да докажеш нищо от твърденията си — каза накрая Рени.
— Това няма никакво значение, ако файлът на Хауи цъфне в „Демократ“. Дори да не влезе в съда, представи си как ще ти се отрази на имиджа.
Той плесна с ръце.
— О, сигурен съм, че имаш такъв файл — подхвърли той, — но името ми не фигурира никъде.
— Има го в документацията на „Таун Венчърс“ — каза тя и Рени се килна назад в шезлонга си, сякаш го бе ударила с юмрук в слепоочието. — Фирмата „Таун Венчърс“, регистрирана в Карсън Сити. От Невада паричният поток води до град Чунцин, фармацевтичната столица на Китайската народна република. — Тя се усмихна. — Смятал си, че си твърде умен, за да те надуши някой, нали?
— Къде е този файл?
— Тази сутрин оставих копие от него при Джулия — отвърна тя. Никак не ѝ се искаше да забърква Андрея в това, а и мисълта, че редакторката на местния вестник разполага с уличаващия документ, щеше да го накара по-бързо да осъзнае положението си. Докато с Андрея можеше да се пробва да извие ръцете ѝ по някакъв начин…
— Има ли други копия?
— Ти как мислиш?
Той се замисли за момент, после каза:
— Нищо от произведеното не се е разпространявало в границите на Честърс Мил.
Тя мълчеше.
— Беше за благото на града.
— Наистина си направил много за благото на Честърс Мил, Джим. Имаме същата канализационна система, която имахме и през хиляда деветстотин и шейсета година, езерото продължава да е замърсено, бизнес климатът е по-умрял от всякога… — Тя изпъна гръб и стисна силно страничните облегалки на шезлонга си. — Ти не си нищо повече от една алчна самодоволна пиявица!
— Какво искаш? — попита я Рени, без да отклонява поглед от пустеещата улица. Голямата вена на слепоочието му пулсираше.
— Искам да си подадеш оставката. И да преотстъпиш поста си на Барби, който и бездруго бе избран от президен…
— Този боклук никога няма да получи моя пост. — Той ненадейно се обърна и се вторачи в нея. Устните му бяха изкривени в усмивка. Ужасяваща, зловеща усмивка. — Не си оставила нищо при Джулия, защото тя е пред супермаркета и гледа как народът се избива за храна. Може и да си скрила файла на Дюк някъде, но не си оставила копие при никого. Първо пробва при Роми, после при Джулия и накрая дойде тук. Видях те как вървиш нагоре по главната.
— Напротив — възрази тя. — Оставих. — Дали да му кажеше при кого? Така само щеше да навреди на Андрея. Бренда понечи да се изправи. — Пропиля своя шанс. Сега си тръгвам.
— Другата ти грешка беше да си мислиш, че на улицата си в безопасност. На пустата улица. — Тонът му беше вежлив и когато докосна ръката ѝ, тя се обърна към него. Тогава Рени я сграбчи за лицето и рязко завъртя главата ѝ настрани.
Бренда Пъркинс чу как нещо изхрущя, сякаш зимен клон се беше счупил под тежестта на натрупания сняг, и последва звука в необятната тъма, мъчейки се отчаяно да извика името на съпруга си.
21.
Големия Джим влезе в дома си и взе от дрешника в антрето ръкавици и една шапка с козирка, на която пишеше „Употребявани коли при Джим Рени“. После извади една тиква от кухненския килер. Бренда продължаваше да седи в шезлонга с клюмнала върху гърдите ѝ брадичка. Съветникът се огледа. Наоколо не се виждаше жива душа. Светът беше негов. Той сложи шапката на главата на мъртвата (като спусна ниско козирката), нахлузи ръкавиците на ръцете ѝ и постави тиквата в скута ѝ. После отстъпи крачка назад, огледа я и си каза, че композицията изглежда страхотно отстрани. Щеше да свърши чудесна работа, докато Младши не се върне и не я отнесе там, където касапската сметка на Дейл Барбара сериозно набъбваше. А междувременно щеше да влезе в ролята на поредната кукличка за Хелоуин.
Той провери съдържанието на чантата ѝ. Откри портмоне, гребен и някакво романче с меки корици. Чудесно! Щеше да отнесе всичко това в мазето и да го скрие зад голямата пещ.
Големия Джим Рени я остави с шапка, нахлупена на главата, и тиква в скута ѝ и влезе в дома си, за да се погрижи за чантата ѝ и да изчака завръщането на сина си.