Тогава се случи нещо странно. Бяха изпробвали Гайгеровия брояч много пъти из къщата на Джо и той си работеше перфектно — например, щом го доближиха до стар часовник с радиев циферблат, стрелката му забележимо потрепна. Всеки от тях се бе изредил да тества уреда. Сега обаче, когато вече бяха тук — в „проучвателната зона“, както казваха учените, — Джо имаше чувството, че ръката му е замръзнала. А на челото му бе избила пот. Усещаше я как се събира на по-големи капчици, които всеки момент ще се търкулнат по лицето му.
Сигурно щеше да стои още дълго така, ако Нори не бе сложила ръката си върху неговата. После и Бени последва примера ѝ. Тримата заедно натиснаха лостчето и стрелката в прозорчето „Отчитания в секунда“ моментално скочи на +5, а Нори стисна рамото на Джо. Сетне обаче се върна на +2 и момичето разхлаби пръстите си. Никой от тримата нямаше опит с подобни измервателни уреди, но предположиха, че това е нормалният радиационен фон.
Джо закрачи бавно около естрадата, протегнал напред Гайгер-Мюлеровата тръбичка, която бе свързана с брояча посредством нещо като старомоден телефонен кабел. Лампичката светеше в ярко кехлибарено, а стрелката, макар и да потрепваше от време на време, предимно си стоеше близо до нулата. Резкият ѝ скок, на който бяха станали свидетели в началото, вероятно бе предизвикан от техните движения. Джо не беше изненадан — част от него добре съзнаваше, че няма да стане толкова лесно, — ала в същото време изпитваше горчиво разочарование. Сам се изненада от лекотата, с която разочарованието и липсата на изненади се допълваха взаимно — бяха също като онези готини телевизионни актриси, близначките Олсен.
— Дай на мен — каза Нори. — Може да имам по-голям късмет.
Джо ѝ връчи уреда, без да се възпротиви. През следващия час и нещо те кръстосваха парка, като се редуваха с брояча. По някое време видяха как една кола завива по Мил Стрийт, но не забелязаха, че Рени Младши (който отново се чувстваше по-добре) е зад волана ѝ. Той също не ги видя. По-късно пък по улицата профуча линейка — с включена сирена и мигащи светлини, — очевидно устремена към „Фуд Сити“. Хлапетата се загледаха подире ѝ, но побързаха да се върнат към мисията си и бяха погълнати от нея, когато Младши отново се появи — този път зад волана на бащиния си хамър.
Така и не прибягнаха до фризбито, което си бяха донесли за параван; бяха твърде заети с радиационните си проучвания. Не се и наложи да го вадят от чантата. Малцина от жителите на града, забързани към домовете си, хвърлиха погледи към парка. Някои бяха ранени, повечето носеха заграбени продукти, а трети бутаха натоварени догоре пазарски колички. Почти всички обаче изглеждаха засрамени.
По пладне трите хлапета вече бяха на път да се откажат. Освен това бяха огладнели.
— Да отидем у нас — предложи Джо. — Мама ще ни приготви нещо за хапване.
— Супер! — възкликна Бени. — Надявам се да е задушено по китайски. Майка ти го прави страхотно!
— Преди това да минем по Моста на мира и да пробваме от другия бряг на Престил, а? — подхвърли Нори.
Джо вдигна рамене.
— Добре, но там няма нищо освен дървета. Пък и се отдалечаваме от центъра.
— Така е, но… — тя не довърши изречението си.
— Какво?
— Нищо. Просто ми хрумна нещо. Сигурно е глупаво и нищо няма да излезе, но пък нека опитаме…
Момчетата се спогледаха. Бени вдигна рамене и ѝ подаде Гайгеровия брояч.
Върнаха се при моста и отново се промушиха под жълтата полицейска лента. Пасажът тънеше в сумрак, ала не беше толкова тъмно, че Бени да не види как стрелката на уреда се размърдва, когато надзърна през рамото ѝ. Пристъпваха внимателно, за да не подлагат на изпитание и бездруго оределите дъски под краката им. Когато излязоха от другата страна, зърнаха старата табела, информираща ги: „НАПУСКАТЕ ПАРКА НА ЧЕСТЪРС МИЛ, СЪЗДАДЕН ПРЕЗ 1808 Г.“ Добре утъпкана пътека водеше нагоре по хълма, чийто склон бе гъсто обрасъл с дъбови, букови и ясенови дървета. Листата им висяха безжизнени и неподвижни и придаваха мрачен и потискащ вид на есенните им одежди.
Щом достигнаха подножието на пътечката, стрелката в „Отчитания в секунда“ се колебаеше между +5 и +10. После изведнъж скочи на +500, а оттам — на +1000. Горният край на циферблата бе маркиран с червено. Стрелката все още бе далеч от него, ала Джо бе сигурен, че в момента показва нещо повече от радиационния фон.
Бени не откъсваше поглед от леко потрепващата стрелка, а Джо — от Нори.
— Какво ти беше хрумнало? — попита. — Не се притеснявай да го кажеш, защото идеята ти явно никак не е глупава.
— Точно така — кимна Бени и почука по прозорчето „Отчитания в секунда“. Стрелката подскочи и се върна между +7 и +8.