— Разкарайте тия двамата… не тия, идиот такъв, ДРУГИТЕ двама… НЕ, не искам да ги арестувате! Искам просто да ги изхвърлите оттук! Насила, ако трябва! Просто ги вдигнете и ги изхвърлете навън!
Миг по-късно отново говореше с Рени:
— Напомни ми, ако обичаш, защо поисках тази работа, че нещо започнах да забравям…
— Всичко ще се нареди — успокои го Големия Джим. — Утре ще имаш петима нови служители — сериозни момчета, изпълнени със сили, — а в четвъртък ще се сдобиеш с други пет. А може и повече. Сега изпрати младия Тибодо при мен. Междувременно гледай да подготвиш оная килия в дъното за новия ѝ обитател. Господин Барбара ще се настани там още днес следобед.
— По какво обвинение?
— Как ти звучат четири убийства плюс подстрекаване към бунт пред местния супермаркет? Достатъчно ли е?
И затвори, преди Рандолф да успее да му отговори.
— Какво искаш от мен и Картър? — попита Младши.
— За днес следобед ли? Трябва да се свърши малко разузнавателна и подготвителна работа… Аз ще ви помогна за второто. После ще отидете да арестувате Барбара. Мисля, че ще ти хареса.
— Определено.
— Щом Барбара се озове в пандиза, двамата с полицай Тибодо трябва добре да се навечеряте, защото същинската ви работа е довечера.
— Какво трябва да направим?
— Да опожарите редакцията на „Демократ“. Как ти се струва?
Очите на Младши се разшириха от изумление.
— Защо?
Големия Джим не очакваше подобен въпрос, ала се постара да скрие разочарованието си от реакцията на Младши.
— Защото на фона на предстоящите събития вестникът изобщо не се вписва в интересите на града ни. Други въпроси?
— Тате… — започна колебливо синът му, — случайно да ти е хрумвало някога, че може би си луд?
Големия Джим кимна.
— Да, синко, луд съм — ухили се. — Луд и опасен.
7.
— Колко пъти съм била в тази стая — възкликна отнесено Джини Томлинсън — и никога не ми е хрумвало, че един ден и аз ще се озова на масата за прегледи!
— И едва ли си очаквала за теб да се грижи човекът, който обикновено ти сервира сутрешния бифтек с яйца. — Барби се опитваше да звучи жизнерадостно, ала слагаше превръзки и бинтове още от първия рейс на линейката и вече бе сериозно уморен. Голяма част от умората му се дължеше на допълнителен стрес; ужасно се притесняваше да не би да влоши състоянието на някой пациент, вместо да го подобри. Същите тревоги се четяха и по лицата на Джина Буфалино и Хариет Бигълоу, но за разлика от него в техните глави не тиктакаше неумолимият часовник „Джим Рени“, отброяващ последните мигове на свободата му.
— Май ще мине доста време, преди да мога отново да хапна бифтек — въздъхна Джини.
Ръсти се бе погрижил за носа ѝ, преди да погледне някой друг от пострадалите покрай супермаркета. Барби му беше помогнал — държеше неподвижно главата на старшата сестра и ѝ нашепваше окуражителни думи. Ръсти пъхна в ноздрите ѝ тампончета, напоени с медицински кокаин. После изчака десет минути, докато упойката подейства (използва това време, за да намести една лошо изкълчена китка и да сложи еластична превръзка на подутото коляно на страдаща от затлъстяване жена), извади тампончетата и взе скалпела. Барби се възхити от сръчността и бързината му. Преди да е успял да каже на Джини да извика: „Ядец!“, Евърет вече бе пъхнал скалпела чак до дръжката в ноздрите ѝ, след което го притисна към носната ѝ преграда и го използва като лост.
„Също като човек, който си сменя джантата“ — помисли си Барби и се заслуша в тихичкото, но ясно доловимо изхрущяване, възвестяващо завръщането на носа на Джини към нормалното му състояние. Жената не извика, обаче ноктите на ръцете ѝ пробиха дупки в хартията, покриваща масата за прегледи, а по бузите ѝ се търкулнаха сълзи.
Вече бе по-спокойна — Ръсти ѝ беше дал два перкосета, — но едното ѝ око (при това по-слабо подутото) продължаваше да сълзи. Бузите ѝ бяха морави и подпухнали. Барби си помисли, че изглежда като Роки Балбоа след мача с Аполо Крийд.
— Виж нещата от хубавата им страна — каза той.
— Има ли такава?
— Определено. Онази Ру ще кара цял месец на супа и млечни шейкове.
— Джорджия? Чух, че също е пострадала. Много ли е зле?
— Ще оживее, но ще мине доста време, преди отново да се разхубави.
— Да се разхубави? Тя? Никога не е била красавица и няма и да бъде. — Джини понижи глас: — Тя ли пищеше така?
Барби кимна. Воплите на Джорджия наистина бяха огласяли цялата болница.
— Ръсти ѝ даде морфин, но в началото изобщо не ѝ подейства. Явно защото девойчето има телосложение на биволица.