Ръсти пристъпи пред Барби, сякаш за да го защити.
— Недей — изсъска му той.
— Ръсти, не! — извика Линда.
— Питър? — попита медикът. — За какво е всичко това? Барби ни помага за пострадалите и върши наистина страхотна работа.
Барби се боеше да избута Ръсти настрани и дори да го докосне. Вместо това вдигна бавно ръцете си с дланите напред.
Щом видяха вдигнатите му ръце, Младши и Фреди Дентън се втурнаха бързо към него. Младши блъсна шерифа, за да мине, и автоматичната берета, която Рандолф стискаше в ръката си, внезапно изгърмя. Изстрелът проехтя оглушително във фоайето на болницата. Куршумът се заби в пода на шест сантиметра от дясната обувка на шерифа, оставяйки изненадващо голяма дупка. Във въздуха се разнесе острата миризма на барут.
Джина и Хариет изкрещяха и побягнаха по коридора, препъвайки се в Джо Боксър, който се бе свил, с приведена глава, и пригладената му обикновено коса падаше пред лицето му. Брендън Елърби, който се бе озовал в болницата заради леко изместена челюст, го срита в китката, докато се опитваше да мине покрай него. Металната кутия излетя от ръката му, удари се в бюрото на регистратурата и зъбите, които Тори Макдоналд бе събрала с такова старание, се разпиляха по земята.
Младши и Фреди сграбчиха Ръсти, който дори не направи опит да се съпротивлява. Изглеждаше напълно объркан, когато го изблъскаха грубо настрани. Медикът залитна, опитвайки се да се задържи на краката си. Линда го обгърна с ръце и двамата се строполиха на пода.
— Какво става, мамка му? — изрева Ръсти. — Какво става тук?
Като куцукаше лекичко, Картър Тибодо се приближи до Барби, който предугади какво го чака, обаче остана с вдигнати ръце. Отпуснеше ли ги, можеше да го застрелят. И вероятно не само него. След като един пистолет вече бе гръмнал, вероятността и другите да последват примера му бе доста по-голяма.
— Здрасти, мъжки! — ухили се Картър. — Много си бил зает напоследък! — добави и го удари силно в корема.
Барби бе стегнал мускулите си в очакване на удара, ала въпреки това се преви на две. Кучият му син бе изключително силен.
— Спрете! — извика Ръсти. Все още изглеждаше потресен, но на лицето му вече бяха изписани гняв и възмущение. — Престанете веднага!
Той опита да се изправи, но Линда го прегърна силно и го задържа на земята.
— Недей — прошепна му тя. — Недей, той е опасен.
— Какво? — Ръсти завъртя глава и я изгледа невярващо. — Да не си полудяла?
Барби продължаваше да стои с вдигнати ръце, показвайки разперените си длани на ченгетата. Както се бе привел напред, отстрани изглеждаше, сякаш им прави поклон.
— Тибодо! — отсече Рандолф. — Отдръпни се веднага! Стига.
— Разкарай този пистолет, идиот такъв! — изкрещя Ръсти на шерифа. — Да не искаш да убиеш някого?
Рандолф му хвърли презрителен поглед и се обърна към Барби:
— Изправи се, синко.
Барби се подчини. Болеше го, обаче успя. Знаеше, че ако не се бе подготвил за юмрука на Тибодо, сега щеше да се превива на пода и да се мъчи да си поеме въздух. Дали тогава шерифът нямаше да го срита, за да го накара да се изправи? И дали другите полицаи нямаше да последват примера му, вместо само да го наблюдават с нескрито любопитство, както правеха сега? Естествено, защото кръвта им беше кипнала. И съвсем малко им трябваше, за да изгубят самоконтрол.
— Арестувам те за убийствата на Анджела Маккейн, Дороти Сандърс, Лестър А. Когинс и Бренда Пъркинс.
Всяко от тези имена потресе Барби, ала последното буквално го съкруши. Значи и тя… Тази чудесна жена… Явно бе забравила, че трябва да бъде предпазлива. Той не можеше да я вини — все пак още не бе преодоляла мъката по съпруга си, — ето защо обвиняваше себе си, задето я бе оставил да отиде при Рени. Задето я бе насърчил да го стори.
— Какво се е случило? — обърна се Барби към Рандолф. — Какво, за Бога, сте направили?
— Все едно не знаеш — изсумтя Фреди Дентън.
— Що за психар си ти? — подхвърли презрително Джаки Уетингтън. Лицето ѝ представляваше изкривена маска на омразата, а очите ѝ горяха от ярост.
Барби не им обърна внимание. Взираше се в лицето на Рандолф и продължаваше да държи ръцете си вдигнати високо над главата. Щяха да използват и най-незначителния повод, за да се нахвърлят отгоре му. Дори и Джаки, която бе такава мила жена, вероятно щеше да се присъедини към останалите, макар че щеше да ѝ трябва основателна причина, а не просто повод за подобно нещо. А може би не? Понякога и най-добрите хора озверяваха.
— По-добрият въпрос… — каза Барби на Рандолф — е какво сте допуснали да стори Рени. Защото това са неговите машинации. И всички следи водят към него!