И Рени разпери ръце. Сандърс мигом прекрати борбата за пистолета и се втурна към него, също като разплакано детенце, устремено към бащините обятия. Големия Джим го прегърна.
— Искам пистолет! — дърдореше председателят на градския съвет. Обляното му в сълзи и сополи лице бе вдигнато умолително към това на Големия Джим. — Дай ми пистолет, Джим! Сега! Веднага! Искам да го застрелям заради онова, което ми причини! Това е мое свещено бащино право! Той уби сладкото ми момиченце!
— А може би не само нея — въздъхна тежко Рени. — Може би не само Анджи, Лестър и клетата Бренда, уви!
Тези думи моментално пресякоха излиянията на Сандърс и той вторачи смаяния си поглед в тлъстото лице на Големия Джим. Приличаше на хипнотизиран.
— Може би той е отговорен за смъртта на съпругата ти. Както и за Дюк. За Майра Евънс. И за всички други.
— Какво…
— Все някой е отговорен за появата на Купола, друже — не съм ли прав?
— Да… — това бе единственото, което Анди успя да промълви, но Големия Джим му кимна благосклонно.
— Мисля, че хората, които ни натресоха тази напаст, са решили да внедрят поне един техен човек вътре. Някой, който да разбърква врящата тенджера. А кой е по-добър в разбъркването на врящи тенджери от един готвач, а? — Големия Джим прегърна Сандърс през рамо и го поведе към шерифа. В един момент погледите на Барби и Рени се срещнаха и арестантът забеляза как съветникът наблюдава зачервеното му, подпухнало лице, сякаш е екзотично насекомо. — И ние ще намерим доказателства. Сигурен съм в това. Той вече показа, че не е достатъчно умен, за да прикрие следите си.
Барби насочи вниманието си към Рандолф.
— Това е постановка — заяви той с новопридобития си носов тембър. — Вероятно всичко е започнало като опит от страна на Рени да спаси собствения си задник, но вече си е явна борба за власт. За момента сте му необходим, шерифе, но и вашето време ще дойде.
— Млъквай! — сряза го Рандолф.
Междувременно Рени вече галеше Анди по косата. Барби се замисли за майка си и как тя обичаше да гали техния кокер Миси, когато кучето остаря, изкуфя и започна да се напикава.
— Той ще си плати за всичко, Анди — помни ми думата. Първо обаче ще съберем всички подробности — какво точно е станало, кога, защо и кой друг е част от играта му. Защото мръсникът не е сам, можеш да си сигурен в това. Има си съучастници. Ще си плати за всичко, но първо хубавичко ще го изцедим, за да получим цялата информация, която ни е необходима.
— Как ще си плати? — попита Анди. Вече гледаше към Големия Джим с такъв възторг, сякаш бе изпаднал в екстаз. — Как точно?
— Ами, ако знае как да вдигне Купола — а аз няма да допусна да не го стори, — предполагам, че всички ще бъдем доволни да го видим в затвора „Шоушенк“. С доживотна присъда без право на обжалване.
— Не е достатъчно — прошепна Сандърс.
Рени продължаваше да го гали по главата.
— А ако Куполът си остане на мястото?
Големия Джим се усмихна.
— В такъв случай май ще се наложи да го съдим сами. И когато го признаем за виновен, ще го екзекутираме. Така повече ли ти харесва?
— Да — промълви Анди. — Определено.
— На мен също, друже. — Ръката му галеше ли, галеше косата на Сандърс. — На мен също.
18.
Тримата излязоха от дъбовата гора и се заковаха на място, загледани в овощната градина.
— Там определено има нещо! — възкликна Бени. — Виждам го! — Гласът му звучеше едновременно развълнувано и глухо.
— Аз също — добави Нори. — Прилича ми на… на… — Думата, която търсеше, бе „радиомаяк“, ала така и не я изрече. От устата ѝ се изтръгна само нещо като „рррр-рррр-рррр“, сякаш беше едногодишно детенце, което си играе с камиончета в пясъчника. В следващия миг момичето падна от колелото си и остана да лежи на пътя, а ръцете и краката му не спираха да треперят.
— Нори? — Джо се надвеси над нея, по-скоро смаян, отколкото угрижен, след което вдигна очи към Бени. Момчетата се спогледаха и секунда по-късно и Бени се строполи на земята, а велосипедът му падна отгоре му. Той също се загърчи и един от ритниците му запрати колелото му встрани, при което Гайгеровият брояч изпадна от багажника и тупна в канавката със скалата надолу.
Олюлявайки се, Джо се затътри към уреда. Когато се протегна да го вдигне, му се стори, че ръката му се разтяга като гумена. С големи усилия успя да завърти жълтата кутия и да погледне скалата. Стрелката бе скочила на +200, което беше малко под червения сектор, сигнализиращ опасност. В следващия миг момчето пропадна в черна дупка, изпълнена с оранжеви пламъци. Имаше чувството, че се издигат от огромна камара тикви — погребална клада от лумнали тиквени фенери за Хелоуин. Някъде в далечината ехтяха гласове… изгубени и ужасени викове. После тъмнината го погълна.