— Защото не си нито жертва, нито роднина на някоя от жертвите — озъби ѝ се Рени.
— Той има ли вече адвокат?
— Разговорът ни приключи, жено…
— Не адвокат му трябва, а бесилка! ТОЙ УБИ СКЪПОТО МИ МОМИЧЕНЦЕ!
— Хайде, друже — успокои го Големия Джим. — Да се помолим заедно на Господа всеблаг.
— Какви доказателства имате? Признал ли се е за виновен? Ако не го е сторил, какво алиби е посочил? Съвпада ли то с времето на смъртта? Знаете ли изобщо кога са умрели жертвите? Ако телата току-що са били открити, как можете да го знаете? Как са били убити — застреляни, намушкани, или…
— Пит, разкарай тая дърдореща вещица оттук! — нареди Рени, без даже да се обърне. — Ако не иска да си тръгне сама, изхвърли я насила. И кажи на тоя, който е зад бюрото в приемната, че е уволнен.
Марти Арсено потръпна и изтри челото си с длан. Големия Джим въведе Анди в шерифския кабинет и затвори вратата след себе си.
— Повдигнато ли му е обвинение? — обърна се Джулия към Рандолф. — Не можете да му повдигнете обвинение без адвокат, нали го знаете? Не е законно.
Тогава, макар и да не изглеждаше опасен, а само объркан, Пит Рандолф ѝ каза нещо, което буквално смрази сърцето ѝ:
— Докато сме под Купола, Джулия, ние решаваме кое е законно и кое — не.
— Кога са били убити? Кажи ми поне това!
— Ами, както изглежда, двете момичета са били пър…
В същия миг вратата на шерифския кабинет рязко се отвори. Явно Големия Джим бе подслушвал от другата страна. Журналистката видя, че Анди седи на бюрото на Рандолф с притиснати към лицето длани.
— Веднага я разкарай оттук! — кресна Рени. — Не ме карай да повтарям!
— Нямате право да го държите в пълна изолация, както и да държите в неведение жителите на този град! — извика Джулия.
— И за двете неща си в голяма грешка! — отвърна ѝ Големия Джим. — Случайно да си чувала някога израза: „Щом не си част от решението, значи си част от проблема?“ Е, в момента не допринасяш по никакъв начин за разрешаването на ситуацията. Само си вреш любопитния нос, където не ти е работата. И винаги си го правила. Така че те предупреждавам съвсем открито — ако не си тръгнеш веднага, ще бъдеш арестувана.
— Чудесно! Хайде, арестувайте ме! Натикайте ме в някоя килия долу! — И тя протегна напред ръце със събрани китки, сякаш ги предизвикваше да ѝ сложат белезници.
За един кратък миг имаше чувството, че нервите на Рени няма да издържат и той ще я удари. Желанието да го стори бе изписано съвсем ясно на лицето му. Вместо това обаче той се обърна към Питър Рандолф:
— За последен път ти казвам да изведеш тази досадница оттук. Ако се съпротивлява, изхвърли я.
С тези думи Големия Джим затръшна вратата.
Без да смее да я погледне в очите и с алени като на току-що изпечена тухла страни, Рандолф я хвана за ръката. Джулия не се съпротивляваше и тръгна тихо и кротко с него. Докато минаваха покрай бюрото на входа на приемната, Марти Арсено изсумтя (по-скоро с недоволство, отколкото с гняв):
— Видя ли каква стана тя! Изгубих работата си и на мое място ще седне някой от тия новобранци, които не могат да различат лакътя от задника си!
— Спокойно, Мартс, не си я изгубил — успокои го шерифът. — Ще говоря с него и няма да имаш проблеми.
Секунди по-късно Джулия вече беше навън и примигваше на ярката слънчева светлина.
— Е… — подпита я Пит Фрийман. — Как мина?
22.
Бени беше първият, който се съвзе. И освен че му беше адски горещо — фланелката му бе залепнала за не особено атлетичния му гръден кош, — като цяло се чувстваше добре. Той пропълзя до Нори и я разтърси леко. Тя отвори очи и го изгледа все още замаяна. Косата ѝ бе залепнала за изпотените ѝ скули.
— Какво стана? — попита момичето. — Сигурно съм заспала… Сънувах нещо, но не мога да се сетя какво. Помня обаче, че беше някакъв кошмар. Даже съм сигурна.
Джо Макклачи се обърна и се изправи на колене.
— Джо-Джо? — обърна се към него Бени. — Добре ли си?
— Горе-долу. Тиквите горяха.
— Какви тикви?
Джо поклати глава. Не можеше да си спомни. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че копнее да се изтегне някъде на сянка и да допие чая. После се сети за Гайгеровия брояч. Измъкна го от канавката и с облекчение установи, че все още работи — явно през двайсети век все още са знаели как да правят качествени неща.
Той показа на Бени показанието от +200, след което се протегна, за да може и Нори да го види, ала момичето не можеше да откъсне погледа си от склона на Блек Ридж и ябълковата градина на билото му.