— Лиза, не се приближавай! — извика Дюк.
Тя не му обърна внимание. Изглеждаше като хипнотизирана. Стоеше с разперени ръце на сантиметри от мястото, на което силната водна струя се удряше във въздуха и се разплискваше. Ситни капчици блещукаха в косата ѝ, прибрана на стегнат кок. Малката дъга се разпадна, после отново се оформи зад нея.
— Кондензирана пара! — възторжено се провикна Лизи, като че ли гледаше едно от чудесата на света. — Толкова много вода, а тук има само пара. Все едно е от овлажнител.
Питър Рандолф вдигна мобилния си телефон и поклати глава:
— Има сигнал, но не мога да се свържа. Според мен всички тия любопитковци са блокирали линиите.
Пъркинс не знаеше дали това е възможно, но наистина всички, които виждаше, или говореха по телефоните си, или снимаха с тях. С изключение на Лиза, която още се правеше на горска нимфа.
— Бягай да я доведеш! — нареди Дюк на Рандолф. — Дръпни я назад, преди да реши да мине под дъгата или някоя друга глупост.
Питър направи кисела физиономия, защото подобни задачи бяха за обикновените полицаи, но все пак се подчини. Пъркинс се разсмя. За кратко, но от сърце.
— Да му се не види, какво е толкова смешно? — промърмори Големия Джим. Още полицаи от окръг Касъл се струпваха откъм Мотънската страна на невидимата бариера. Ако Пъркинс продължаваше да се хили като идиот и да се мотае, полицията от Касъл Рок щеше да вземе нещата в свои ръце. И да си припише всички заслуги.
Началник Пъркинс престана да се смее, но продължи да се усмихва.
— Тук е истинска мазало — заяви преспокойно. — Нали това е твоята дума, Джим? От опит знам, че понякога смехът е единственият начин да оправиш мазалото.
— Представа нямам за какво говориш! — почти изкрещя Рени. Хлапетата Динсмор стреснато отстъпиха назад и застанаха до баща си.
— Знам — кротко отвърна Дюк. — И не ти се сърдя. Важното е да разбереш, че докато пристигне областният шериф, аз командвам тук, а ти си градски съветник. Нямаш официални правомощия, затова се отдръпни. — Посочи мястото, което Хенри Морисън ограждаше с жълта лента, като заобикаляше по-големите отломки от корпуса на самолета, и се провикна: — Всички да се отдръпнат и да ни оставят да си вършим работата! Последвайте съветник Рени! Той ще ви отведе зад жълтата лента!
— Не ми харесва отношението ти, драги — просъска Големия Джим.
— Бог да те поживи, драги, но въобще не ми дреме! Разкарай се и не ми се мотай в краката. И гледай да заобиколиш лентата. Не искам Хари пак да я връзва.
— Началник Пъркинс, запомни как днес разговаря с мен. Защото аз няма да забравя!
Замарширува към лентата. Зяпачите го последваха, повечето се обръщаха да погледнат как водата се разплисква върху бариерата, покафеняла от дизеловото гориво, и образува мокра линия на шосето. Неколцина по-наблюдателни (например Ърни Калвърт) забелязаха, че тази линия минава точно върху границата между Мотън и Честърс Мил.
Рени изпита детинското желание да скъса лентата, грижливо опъната от Ханк Морисън, но устоя на изкушението. Само че нямаше никакво намерение да заобиколи периметъра и да скъса шикарния си панталон в трънливите храсталаци. Изръсил се беше за него цели шейсет долара. Повдигна лентата и се промъкна отдолу. Не можеше да се наведе кой знае колко, защото шкембето му пречеше.
Дюк бавно тръгна към мястото на сблъсъка на Джаки. Протегнал беше ръка като слепец, проправящ си път и непознато помещение.
Ето тук тя беше паднала… а тук…
Усети изтръпването, описано от нея, но вместо да премине, то предизвика пареща болка в лявото му рамо. Имаше достатъчно време да си спомни последните думи на Бренда: „Пази си пейсмейкъра!“ после устройството се взриви в гърдите му с такава сила, че разкъса тениската с логото на любимия му отбор, която сутринта беше облякъл в чест на следобедния мач. Кръв, късчета плат и парченца плът се удариха в бариерата.
Тълпата ахна.
Дюк се помъчи да изрече името на жена си, но не можа, обаче ясно видя лицето ѝ. Тя се усмихваше.
После го обгърна мрак.
4.
Хлапето се казваше Бени Дрейк и беше Острие, защото принадлежеше към „Остриета“ — един клуб на скейтъри, чиито членове се славеха със самоотвержеността си. Местните полицейски власти недолюбваха Остриетата, но клубът не беше забранен въпреки настояванията на съветниците Рени и Сандърс (на последното ежегодно събрание това неповторимо дуо беше издействало бюджет за изграждане на площадка за скейтборд върху градската мера зад естрадата за оркестъра).