По телевизията даваха как хеликоптерите кацат около Андерсън Купър, витлата развяваха дългата му бяла коса, ревът на двигателите почти заглушаваше думите му. Вертолетите бяха бойни машини „Сикорски“. Барби беше летял на такива хеликоптери, докато воюваше в Ирак. Някакъв армейски офицер се появи в кадър, закри с длан микрофона на репортера и му зашепна в ухото.
Клиентите в заведението разтревожено забърбориха помежду си. Барби ги разбираше. И той беше разтревожен. Когато униформен закрива с длан микрофона на прочут телевизионен репортер, без да даде каквото и да е обяснение, със сигурност настъпва краят на света.
Офицерът — полковник, но не Кокс (ако видеше Кокс, Барби щеше да си каже, че напълно е изперкал), довърши монолога си, пусна микрофона и излезе от кадър. Изражението му беше непроницаемо.
Купър заговори:
— Наредиха на всички нас от медиите да се оттеглим назад и да се съберем в магазина „Реймъндс Роудсайд“ на около километър оттук.
Клиентите на Роуз отново замърмориха. Познаваха магазина на Реймънд в Мотън — на витрината му пишеше: „СТУДЕНА БИРА ТОПЛИ САНДВИЧИ ПРЯСНА СТРЪВ“.
Репортерът продължаваше да говори:
— Районът, намиращ се на стотина метра от онова, което наричаме бариерата поради липса на по-точен термин, е обявен за обект, свързан с националната сигурност. При първа възможност ще подновим прякото излъчване, а дотогава гледайте репортаж от Вашингтон. Уолф, ти си.
Надписът в червено, вървящ под кадъра от местопроизшествието, гласеше: „ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ ГРАД В МЕЙН ОТКЪСНАТ ОТ СВЕТА МИСТЕРИЯТА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА.“ В горния десен ъгъл като неонова кръчмарска реклама затрепка думичката „ПРЕКЪСВАНЕ“.
На екрана цъфна Уолф Блицър. Роуз беше влюбена в него (наричаше го „моя Уолфи“) и през делничните следобеди не разрешаваше да се гледа друго освен неговото предаване. Тази вечер Уолфи носеше вратовръзка, но неумело завързана, и дрехите му бяха като за спортуване през уикенда.
— Да обобщим накратко — подхвана той. — Днес около тринайсет часа…
— Беше бая по-рано — обади се някой.
— Вярно ли е за Майра Евънс? — попита друг. — Наистина ли е мъртва?
— Да — кимна Фърналд Бауи. По-големият му брат Стюарт Бауи беше единственият погребален агент в градчето, Фърн му помагаше понякога, когато не беше натряскан, а тази вечер изглеждаше съвсем трезвен. — Стига сте дрънкали, че да чуя какво казват по телевизора.
Барби също искаше да чуе, защото в момента Уолфи съобщаваше тъкмо онази вест, която го интересуваше — че въздушното пространство над Честърс Мил е забранено за полети. Всъщност полетите бяха забранени над цял Западен Мейн и Източен Ню Хемпшир от Луистън-Обърн до Северен Конуей. Президентът непрекъснато получаваше сведения за развоя на събитията. И за пръв път от девет години беше обявена оранжева степен на опасност.
Джулия Шамуей, собственичка и редакторка на „Демократ“, изгледа изпод око Барби, когато той мина край масата ѝ. После загадъчната ѝ усмивчица, която беше нещо като нейна запазена марка, затрептя на лицето ѝ:
— Изглежда, Честърс Мил отказва да се раздели с теб, господин Барбара.
— Май да — кимна той. Не се изненада, че Джулия знае за намерението му завинаги да напусне града, както и причината. Беше живял достатъчно в Мил, за да му е известно, че тя знае всичко, което я интересува.
Роуз го видя тъкмо когато беше понесла две порции наденици с боб (плюс димяща реликва, за която се предполагаше, че доскоро е била пържола) към шестима посетители, нагъчкани на маса за четирима. Вкамени се и се ококори от изумление. После се усмихна. На Барби изведнъж му олекна от тази усмивка, изразяваща искрена радост и облекчение.
„Сигурно така се чувства човек, когато се завръща у дома“ — помисли си.
— Света Богородице, не очаквах пак да те видя, Дейл Барбара!
— Пазиш ли ми престилката? — попита той. Чувстваше се малко неловко. В крайна сметка Роуз беше приютила — него, скитника, скътал в раницата си няколко препоръки, написани на ръка — и му беше дала работа. Накрая му каза, че напълно разбира защо той е принуден да избяга (бащата на Младши не беше от хората, които прощават на враговете си), но Барби още се чувстваше гузен, задето я заряза.