Младши взе окървавените си дрехи, извади портфейла, гребенчето, монетите и хапче против главоболие и ги прехвърли в джобовете на чистия си панталон. Изтича по стълбището, пъхна инкриминиращите го доказателства в пералнята, завъртя програматора на най-високата степен, но изведнъж се сети какво беше чувал от майка си, когато беше десетгодишно хлапе — кървави петна се почистват със студена вода. Настрои пералнята на програмата за пране и изплакване със студена вода и мимоходом се запита дали още тогава баща му се е захванал с хобито си да чука секретарките си, или е пазел драгоценния си пенис само за съпругата си.
Пусна пералнята и взе да крои планове какво да предприеме. Мислите му течаха сравнително гладко, след като проклетото главоболие вече не го мъчеше.
Реши все пак да се върне на местопрестъплението. Не че му се искаше — тъкмо напротив, обаче се налагаше да проучи положението. Щеше да мине край къщата на Анджи, за да провери колко патрулки са паркирали отпред. И дали е там ванът на криминолозите от окръг Касъл. Те бяха най-опасните му врагове, защото можеха да докажат вината му. Знаеше го, защото беше гледал много серии на „От местопрестъплението“. Беше виждал синьо-белия ван и преди, когато ходеше с баща си в съда. И ако колата беше пред къщата на Маккейн…
„Ще избягам!“
Точно така — щеше да си плюе на петите. Но преди това щеше да се върне у дома и да „посети“ сейфа в кабинета на баща си. Големия Джим не подозираше, че синът му знае комбинацията, както не подозираше, че отрочето му знае и паролата на компютъра му и така е узнало за страстта на баща си към онова, което с Франк Делесепс наричаха „секс «Орео»“ по аналогия с любимите слепени бисквитки — две чернокожи мацки с един бял мъж. В сейфа имаше много пари.
Хиляди долари.
„Ами ако след като видиш вана, се върнеш тук и Големия Джим се е прибрал?“
Да, първо щеше да вземе парите. Веднага. Незабавно.
Влезе в кабинета и за миг му се привидя, че баща му седи на любимото си кресло пред телевизора. Сигурно беше заспал или… ами ако беше получил инфаркт? От три години Големия Джим имаше проблеми със сърцето, най-вече аритмия. Обикновено отиваше в „Кати Ръсел“ и доктор Хаскел или колегата му Рейбърн му правеха някаква манипулация и го „оправяха“. Хаскел беше склонен вечно да продължават така, но Рейбърн (когото Рени старши наричаше „образован боклук“) настоя Големия Джим да посети кардиолог в Общинската болница в Луистън. Заключението на специалиста беше, че пациентът трябва да бъде лекуван в болнични условия. Рени старши, който ненавиждаше болниците, заяви, че по-често ще си говори с Бог и Той ще го излекува. Междувременно редовно си вземаше лекарствата и през последните месеци състоянието му май се беше подобрило, но сега… може би…
— Татко?
Тишина. Младши натисна бутона за осветлението. И тази лампа мъждукаше, но слабата ѝ светлина прогони сянката, която той беше помислил за тила на баща си. Нямаше да страда кой знае колко, ако дъртият хвърлеше топа, но беше доволен, че не е станало тъкмо тази вечер. Щеше още повече да усложни положението.
Все пак той се приближи до сейфа, стъпвайки на пръсти като герой от анимационно филмче; същевременно изпод око наблюдаваше дали фаровете на хамъра ще проблеснат през прозореца, предупреждавайки за пристигането на Големия Джим. Махна картината, която скриваше сейфа (на нея беше изобразен Исус, който изнасяше прочутата си проповед от планината), и набра шифъра. Повтори процедурата два пъти, преди дръжката да се завърти, понеже ръцете му трепереха.
Сейфът беше претъпкан с пачки банкноти и пергаментови листове, върху които бяха отпечатани думите „БОН НА ПРИНОСИТЕЛЯ“. Младши подсвирна. При последното отваряне на касата (тогава сви петдесетачка, за да отиде на панаира във Фрайбърг) вътре имаше много пари, но не и цели пачки. Нито пък бонове. Спомни си табелката на бюрото на баща си в автокъщата с гравиран надпис: „ИСУС ЩЕ ОДОБРИ ЛИ ТАЗИ СДЕЛКА?“ Въпреки че не беше на себе си от тревога и страх, Младши се запита дали Исус би одобрил страничните дейности на Големия Джим.