— Не ми пука какви ги върши дъртият, важното е аз да се оправя — промърмори. Взе петстотин долара в банкноти от петдесет и двайсет, размисли и извади още няколко стотачки. При толкова много пари баща му едва ли щеше да забележи липсата на такава дребна сума. А пък ако все пак се усетеше, щеше да разбере постъпката на сина си. Дори да я одобри. Нали често повтаряше: „Бог помага на онези, които сами си помагат.“
Което вдъхнови Младши да си помогне, като вземе още четиристотин долара. Затвори сейфа, набра шифъра и върна Исус на стената. Грабна някакво яке от дрешника в коридора и напусна къщата, съпровождан от бученето на генератора и пералнята, която премахваше от дрехите му кръвта на Анджи.
4.
В къщата на Маккейн нямаше никого.
Абсолютно никого, мамка му!
Младши постоя под дървото от отсрещната страна на улицата, питайки се дали да вярва на очите си: не се забелязваше движение, джипът на Хенри Маккейн и приуса на жена му ги нямаше. Изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно.
Може би бяха на общинската мера. Тази вечер там бъкаше от народ. Нищо чудно да обсъждаха прекъсването на електричеството, въпреки че той не си спомняше подобни събирания при предишни спирания на тока: обикновено хората се прибираха вкъщи и си лягаха уверени, че (освен ако нямаше силна буря) като станат за закуска, лампите им ще светят.
Може би електричеството беше прекъснато от сериозно бедствие — от онези, заради които телевизиите прекъсват редовните си предавания, за да излъчат репортажи от местопроизшествието. Младши смътно си спомняше, че малко след „инцидента“ с Анджи някакъв дядка го попита какво става. За всеки случай се беше постарал да не разговаря с никого по обратния път към къщата на Маккейн. Наведе глава и вдигна яката на якето си, докато вървеше по Мейн Стрийт (за малко не се сблъска с Ансън Уилър, който тъкмо излизаше от „Дивата роза“). За негов късмет уличното осветление не работеше и нямаше опасност някой да го познае. Още един дар от боговете.
А сега това. Трети подарък. Грамаден. Наистина ли още не бяха открили трупа на Анджи? Или ченгетата му устройваха капан?
Представи си как шерифът на окръг Каунти или детектив от щатската полиция казва:
— Важното е да се спотаим и да чакаме, момчета. Всеизвестно е, че убиецът винаги се връща на местопрестъплението.
„Глупости! Така става само по телевизията!“ Въпреки това, докато прекосяваше улицата (сякаш привлечен от невидима неведома сила), той очакваше срещу него да блеснат прожектори и да го приковат с лъчите си като пеперуда, забодената на картон, очакваше някой да изкрещи в мегафон:
— Спри! Горе ръцете!
Не се случи нищо.
Щом стъпи на алеята за коли (сърцето му биеше до пръсване и кръвта пулсираше в слепоочията му, но главата не го болеше, което беше добър признак), отново се загледа в тъмната и притихнала къща на семейство Маккейн. Не се чуваше дори бучене, въпреки че съседите Гринъл имаха генератор.
Младши се обърна и видя как над дърветата се издига балон от бяла светлина. Нещо се беше случило в южния район на града или в Мотън. Дали това беше предизвикало спирането на тока? Твърде вероятно.
Приближи се до вратата откъм алеята. Входната врата още беше отключена, щом никой не се беше върнал след инцидента с Анджи, само че не му се искаше да я използва. Разбира се, при необходимост щеше да е принуден да влезе през парадния вход. Валчестата дръжка се завъртя.
Той надникна в кухнята и веднага подуши кръвта — малко напомняше миризма на развален спрей за колосване на дрехи.
— Хей! Ало? Вкъщи ли сте? — провикна се. Почти беше сигурен, че е сам, но ако по някаква идиотска случайност Хенри или Ла донна бяха оставили колите си на мерата и се бяха върнали пеш (пропускайки някак си да забележат мъртвата си дъщеря на пода в кухнята), щеше да закрещи. Точно така! Щеше да закрещи и да „открие трупа“. Разбира се, нямаше да заблуди криминалистите, но поне щеше да спечели малко време. — Хей! Господин Маккейн? Госпожо Маккейн? — После в пристъп на вдъхновение извика: — Анджи? Вкъщи ли си?
Щеше ли да я нарече така, ако не я беше убил? Не, разбира се. Изведнъж му хрумна ужасяваща мисъл: Ами ако тя му отговореше? Ако му отговореше с гъгнив глас заради кръвта в гърлото ѝ?
— Я се стегни! — промърмори. Само дето му беше много трудно да се овладее, особено в тъмното. Освен това в Библията такива неща се случваха много често. В Библията хората понякога възкръсваха като зомбитата в „Нощта на оживелите мъртъвци“. — Хей, има ли някой?