Някой излезе от кухнята и тръгна към нея.
— Ох, знаех, че си тук! — Тя се разрида още по-силно, протегна ръце и забърза към тъмния силует. — Случи се нещо ужасно! Сигурно Бог ме наказва, задето съм лоша.
Съществото в сянката също протегна ръце, но не за да я прегърне. Дланите му се сключиха около шията ѝ.
За благото на града, за благото на хората
1.
Анди Сандърс наистина беше в погребалната агенция на Бауи. Беше влязъл там със сърце, натежало от скръб.
Седеше в Зала за възпоминания №1, компания му правеше само ковчегът в предната част на помещението. Гъртруд Евънс на осемдесет и седем (или на осемдесет и осем) години преди два дни беше починала от сърдечна недостатъчност. Анди беше изпратил съболезнователно писмо, макар че май нямаше кой да го получи; съпругът на Гърт беше починал преди десет години. Нямаше значение. Починеше ли някой от избирателите му, той винаги изпращаше съболезнователно писмо на кремава бланка с надпис: „ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ“. Смяташе го за свой дълг.
Големия Джим пет пари не даваше за такива подробности. Големия Джим беше прекалено зает с управляването на онова, което наричаше „нашия бизнес“, а именно градчето Честърс Мил. Всъщност го управляваше като собствена железопътна компания, но Анди не му се сърдеше, защото знаеше, че Рени Старши е умен. Знаеше и още нещо: без Андрю де Лоуис Сандърс вероятно нямаше да изберат Големия Джим дори за кучкар, който да лови бездомните псета. Големия Джим пробутваше коли на старо, подмамвайки клиентите с наглед изгодни ниски вноски и подаръци от рода на евтини корейски прахосмукачки, но когато се опита да получи лиценз за продажба на автомобили „Тойота“, компанията предпочете за свой представител Уил Фрийман. И до днес Рени старши не разбираше как може японците да са толкова тъпи, та да не изберат него предвид рекордните му продажби и стратегическото разположение на автокъщата му близо до шосе 119.
Анди обаче разбираше. Вярно, че умът му не сечеше като бръснач, но осъзнаваше, че на Големия Джим липсва нещо много важно — човещина. Беше корав човек (онези, които се бяха опарили от уж изгодните му вноски, биха го нарекли коравосърдечен) и умееше да убеждава, обаче от него лъхаше студенина. За разлика от него Анди притежаваше топлота „за износ“. При срещите с избирателите той им казваше, че с Големия Джим се допълват взаимно като фъстъченото масло и желето и че Честърс Мил няма да е същият, без двамата да карат впряга (заедно с третия съветник, чиято длъжност в момента се изпълняваше от Андрея Гринъл, сестрата на Роуз Туичъл). Открай време Анди харесваше съвместната работа с Рени старши. Разбира се, заради финансовата изгода, особено през последните две-три години, но и защото продавачът на коли му допадаше като човек. Големия Джим знаеше как да върши нещата и защо ги върши.
— Нагърбили сме се с тежка работа — казваше често. — Но го правим за хората. За тяхно добро.
Което беше чудесно. Няма нищо по-хубаво от това да работиш за добруването на ближните.
Само че… тази вечер…
— От самото начало бях против проклетите уроци по пилотиране — прошепна и отново заплака. След малко се разрида, обаче не пречеше на никого, понеже Бренда Пъркинс си беше тръгнала, след като постоя до мъртвия си съпруг, а братята Бауи бяха на долния етаж. Затрупани бяха с работа (Анди смътно осъзнаваше, че се е случило нещо много страшно), Фърн Бауи беше отскочил да хапне в „Дивата роза“ и за учудване на Анди не го прогони, когато се върна. Продължи по коридора, без дори да погледне опечаления съпруг с разрошена коса и разхлабена вратовръзка, който седеше, отпуснал ръце между коленете си.
Фърн беше слязъл в „работното помещение“ (отврат, отврат!), както го наричаха с брат му Стюарт. Дюк Пъркинс лежеше там. Също и проклетият Чък Томпсън, който може би не беше навил Клодет да се учи да пилотира, но и не я беше разубедил. Може би имаше и други мъртъвци. Клодет — със сигурност.
Анди изстена и още по-силно стисна дланите си. Не можеше да живее без нея… не, не можеше! И не само защото я обичаше повече от всичко на света. Дрогерията работеше само благодарение на нея (и на редовните финансови инжекции от Джим Рени, укривани от данъчните); ако магазинът се управляваше от Анди, щеше да фалира още в края на деветдесетте. Неговата специалност бяха хората, а не воденето на счетоводство. Жена му разбираше от сметки. По-точно беше разбирала.