Хорас най-сетне намери подходящото място. След като си свърши работата, Джулия събра изпражненията в малка зелена торбичка с надпис „Кучешко ако“, питайки се какво би казал Хорас Грийли за свят, в който събирането на кучешки изпражнения не е само акт на куртоазия, а задължение, наложено от закона.
Сигурно щеше да се гръмне.
Щом завърза торбичката, отново опита мобилния си телефон.
Нямаше сигнал.
Прибра Хорас и го нахрани.
4.
Мобилният ѝ телефон иззвъня тъкмо когато си обличаше палтото, за да отиде с колата до бариерата. Тя едва не изпусна фотоапарата, преметнат на каишка през рамото ѝ, докато извади телефона от джоба си. Погледна екранчето и видя надписа „СКРИТ НОМЕР“.
— Ало? — каза и гласът ѝ вероятно прозвуча особено, защото Хорас, който чакаше до вратата, готов за нощна разходка, наостри уши и се обърна да я погледне.
— Госпожа Шамуей? — Мъжки глас. Строг. Глас на официално лице.
— Госпожица Шамуей. С кого разговарям?
— Полковник Джеймс Кокс, госпожице Шамуей. От армията на Съединените щати.
— И на какво дължа тази чест? — Джулия осъзна, че тонът ѝ е саркастичен, и мислено се упрекна — беше непрофесионално, но беше изплашена и иронията беше нейното оръжие против страха.
— Искам спешно да се свържа с човек на име Дейл Барбара. Познавате ли го?
Разбира се, че го познаваше. И се изненада, когато преди няколко часа го видя в „Дивата роза“. Беше пълна лудост, че е останал в града, пък и вчера Роуз беше казала, че е напуснал работа. Историята на Дейл Барбара беше сред стотиците, които Джулия знаеше, но не беше публикувала. Щом си издател на малък местен вестник, гледаш да не отваряш кутиите на Пандора. И да се пазиш от враговете си. Врагове като Рени Младши и пасмината му, които бяха пребили Барбара. Тя не вярваше на слуховете за готвача и Анджи, най-добрата приятелка на Дуди. Най-малкото защото смяташе, че Барбара има по-добър вкус.
— Госпожице Шамуей? — Делови тон. Студен тон. Глас на човек отвъд бариерата. Можеше да го намрази само заради това. — Чувате ли ме?
— Да. Познавам Дейл Барбара. Готвач е в ресторант на Мейн Стрийт. Защо?
— Изглежда, няма мобилен телефон, в ресторанта никой не вдига…
— Затворен е…
— … и стационарните телефони не работят.
— Тази вечер в града ни нищо не работи като хората, полковник Кокс. Включително мобилните. Забелязвам обаче, че вие безпроблемно се свързахте с мен, което ме кара да се запитам дали причината не е във вас, военните. — Гневът ѝ (породен от страх като иронията ѝ) я изненада. — Какво направихте? Какво?
— Нищо. Доколкото ми е известно.
Джулия така се изненада, че изгуби ума и дума. Което беше нетипично за редакторката на „Демократ“ — всички кореняци в Мил биха го потвърдили.
— „Виновни“ сме само за мобилните телефони — продължи той. — Входящите и изходящите обаждания в Честърс Мил са прекъснати. В интерес на националната сигурност. Моите уважения, мадам, но на наше място и вие бихте постъпили така.
— Съмнявам се.
— Така ли? — По гласа на Кокс пролича, че е заинтригуван, но не ядосан. — Ами ако имаме ситуация без прецедент в световната история, при това свързана с технология, която нито ние, нито който и да е познава?
Джулия отново не можа да измисли подходящ отговор.
— Повтарям — спешно ми трябва капитан Дейл Барбара — заяви той, възвръщайки си официалния тон.
— Капитан Барбара ли?
— Капитан в оставка. Можете ли да го намерите? Вземете си мобилния. Ще ви дам номер, на който да ме търсите. Винаги ще имате връзка.
— Защо аз, полковник Кокс? Защо не се обадихте на полицията? Или на някой общински съветник? Мисля, че и тримата са в града.
— Дори не съм опитал, госпожице Шамуей. Израснал съм в малко градче…
— Блазе ви.
— … и ми е известно, че големите клечки в общината знаят малко, местните ченгета — много, а редакторката на градския вестник знае всичко.
Тя се изкиска, въпреки че изобщо не ѝ беше до смях.
— Защо да ви се обаждам, след като с него можете да се срещнете? В мое присъствие, разбира се. Тъкмо бях тръгнала към бариерата, когато ми позвънихте. Ще намеря Барби…
— Още нарича себе си така, а? — изкиска се Кокс.
— Ще го намеря и ще го доведа на срещата. Може да проведем импровизирана пресконференция.
— Не съм в Мейн, а във Вашингтон. На съвещание на консултативния съвет към президентството.