— Да не очаквате да направя дълбок поклон? — сопна се Джулия, въпреки че донякъде беше впечатлена.
— Госпожице Шамуей, нямам време за губене, вероятно и вие нямате. Затова в интерес на бързото разрешаване на проблема…
— Смятате ли, че е възможно?
— Престанете! Несъмнено сте били репортерка, преди да станете редакторка, и задаването на въпроси ви е като втора природа, но искам да разберете, че всяка минута е ценна. Ще изпълните ли молбата ми?
— Бих могла. Но при едно условие — да придружа Барби. Ще отидем на шосе 119 и ще ви се обадим оттам.
— Не! — отсече той.
— Ваша воля. Беше ми приятно да си поговоря с вас, полковник Ко…
— Оставете да довърша. Вашата страна на 119 е ТОТАЛНО ПРЕЦАКАНА. Означава…
— Знам какво означава, полковник, чела съм „Капан за сънища“ от Стивън Кинг. В какъв аспект се отнася за шосе 119?
— Ще ви кажа, мадам. Извинете ме за вулгарността, но там сега е като откриване на безплатен публичен дом. Половината население на вашия град е паркирало колите и пикапите си от двете страни на пътя и в нивата на някакъв фермер.
Джулия остави на пода фотоапарата, извади от джоба си бележник и написа: „Полк. Джеймс Кокс“ и „Като откриване на безплатен публичен дом.“ После добави: „Фермата на Динсмор?“ Да, вероятно полковникът говореше за имота на Олдън Динсмор.
— Така… — промърмори. — Какво предлагате?
— Имате право, не мога да ви попреча да отидете. — Той въздъхна, сякаш отчаян от несправедливостите в този свят. — Не мога да ви попреча и да напишете каквото ви хрумне във вашия вестник, макар че според мен е без значение, тъй като никой извън Честърс Мил няма да го прочете.
Усмивката на Джулия помръкна:
— Ако не възразявате, обяснете.
— Възразявам. И сама ще се сетите. Ако искате да видите бариерата (макар сигурно да са ви казали, че всъщност е невидима), доведете капитан Барбара на мястото, на което тя минава през Таун Роуд №3. Знаете ли къде се намира?
Отначало тя не реагира, после разбра за какво говори полковникът и се засмя.
— Нещо забавно ли се сетихте, госпожице Шамуей?
— Местните го наричат Шибания път, понеже през дъждовния сезон е почти невъзможно да се пътува по него.
— Много колоритно.
— Да разбирам ли, че на Шибания път няма тълпи зяпачи?
— В момента няма жива душа.
— Разбрахме се. — Тя пъхна бележника в джоба си, наведе се и взе фотоапарата. Хорас продължаваше търпеливо да чака до вратата.
— Чудесно. Кога да очаквам обаждането ви? По-точно обаждането на Барби по вашия телефон.
Джулия си погледна часовника — десет и една минута. Да му се не види, как беше отлетяло времето?
— Ще сме там в десет и половина, стига да намеря Барби. Мисля, че ще успея.
— Чудесно. Предайте му много поздрави от Кен. Това е…
— Шега, разбрах. Ще ни посрещне ли някой?
Кокс помълча, после отговори доста неохотно:
— Ще видите прожектори. И войници, охраняващи блокадата на пътя, но на тях им е наредено да не разговарят с местните хора.
— Да не… защо? Защо?
— Ако нещата не се уталожат, госпожице Шамуей, ще разберете всичко. За повечето подробности ще се досетите сама. Личи си, че сте умна жена.
— Заврете си отзад комплиментите, полковник! — кресна тя. Хорас наостри уши.
Кокс не се засегна, а искрено се разсмя:
— Както кажете, мадам. В десет и половина, нали?
Тя се изкушаваше да му откаже, но естествено нямаше да го стори.
— Десет и половина. Стига да открия Барби. Да ви се обадя ли тогава?
— Или вие, или Барби, но държа да разговарям с него. Ще чакам с ръка на телефона.
— Ами тогава ми дайте вълшебния номер. — Джулия притисна телефона с рамото си, докато се мъчеше пак да извади бележника. Разбира се, по закона на всемирната гадост бележникът ти трябва отново миг, след като си го прибрал — знаеха го всички репортери, а сега тя беше репортерка. Отново. Номерът, който ѝ продиктува полковникът, я изплаши повече от всичко, казано от него. Зоновият код беше 000.
— Още нещо, госпожице Шамуей: имате ли имплантиран пейсмейкър? Слухов апарат? Нещо подобно?
— Не. Защо?
Стори ѝ се, че той пак ще откаже да отговори, но се излъга.
— Близо до Купола има някакво енергийно поле. Не е вредно за повечето хора, те го усещат като слаб електрически удар, но влияе пагубно на електронните устройства. Някои изключва — например повечето мобилни телефони, ако се доближат на около метър и половина — други направо взривява. Занесете там касетофон и уредът ще се изключи. Занесете айпод или блекбери и очаквайте експлозия.