Рени махна с ръка, сякаш да прогони досадна муха:
— Някой трябваше да дойде до бариерата откъм Мотън или Таркър и да ме повика… да повика всички нас, но не го направи.
— Сър, положението още е… ъъъ, неизяснено.
— Да, да, така е. Вероятно тъкмо затова още не са ни потърсили. Да, твърде е възможно и се моля на Всевишния това да е причината. Надявам се, че всички сте отправили молитви към Него.
Те покорно кимнаха.
— В момента обаче… — Рени ги огледа един след друг. Лицето му беше мрачно. Наистина беше разтревожен. Но и въодушевен. И готов за подвизи. Нещо му подсказваше, че до края на годината снимката му ще се появи на корицата на списание „Тайм“. Бедствие, особено бедствие, предизвикано от терористичен акт, понякога имаше своите предимства. Идеален пример в това отношение беше нюйоркският кмет Рудолф Джулиани. — В момента обаче, госпожо и господа, трябва да приемем възможността да сме откъснати от света.
Андрея притисна длан до устните си. Очите ѝ блестяха или от страх, или от прекомерната доза болкоуспокояващо. Може би и от двете.
— Не може да бъде, Джим!
Анди заговори като човек, изпаднал в транс:
— „Надявай се за най-благоприятното, подготви се за най-лошото.“ Така казва Клодет. Тоест казваше. Сутринта ми приготви страхотна закуска. Бъркани яйца със сирене. Господи! — Сълзите му отново рукнаха.
Андрея пак докосна ръката му и този път той се вкопчи в дланта ѝ. „Анди и Андрея — помисли си Големия Джим и усмивчица разполови долната част на месестото му лице. — Близнаци Тъпаци.“
— Надявай се за най-благоприятното, подготви се за най-лошото — повтори. — Чудесен съвет. В нашия случай най-лошото е да бъдем откъснати от света няколко дни. Или седмица. Може би дори месец. — Не го вярваше, но ако ги подплашеше, по-бързо щяха да приемат предложението му.
Андрея повтори:
— Не може да бъде!
— Не знаем какво е станало. — Поне това беше истина. — И няма как да разберем.
— Предлагам да затворим „Фуд Сити“ — намеси се Рандолф. — Поне за известно време. Иначе ще разграбят продуктите както когато се очаква снежна буря.
Рени се ядоса. Имаше си дневен ред и затварянето на супермаркета беше включено, но не като първа точка.
— Ъъъ… може би предложението ми е неуместно — добави Питър, като видя изражението на Големия Джим.
— Има нещо такова, Пит. Принципът е същият като да не затваряш банките в моменти на криза, защото ще предизвикаш паника.
— И банките ли ще затворим? — обади се Анди. — Ами банкоматите? Има по един в „Брауни“, в бензиностанцията… в моята дрогерия, разбира се… — Изглеждаше леко зашеметен, но изведнъж лицето му се проясни. — Мисля, че видях един и в здравния център, макар да не съм съвсем сигурен…
Рени се запита дали Андрея не е дала на колегата си солидна доза от любимите си хапчета.
— Изразих се метафорично, Анди — каза, като се стараеше да говори спокойно и любезно. — При сегашното положение храната е равнозначна на пари, така да се каже. Мисълта ми е, че не бива да се предприемат извънредни мерки, за да не се всява паника сред хората.
— Аха! — кимна Рандолф. Това го разбираше. — Ясно.
— Все пак поговори с управителя на „Фуд Сити“. Как му беше името… Кейд?
— Кейл. Джак Кейл.
— И с Джони Карвър, както и с… кой управлява „Брауни“ след смъртта на Дил Браун?
— Велма Уинтър — намеси се Андрея. — Не е местна, но е много симпатична.
Рени със задоволство забеляза, че Рандолф си записва имената в бележника си.
— Кажи на тези тримата, че продажбата на алкохол и дори на бира се забранява до второ нареждане. — Лицето му се озари от ужасяваща щастлива усмивка. — И „Дипърс“ не работи.
— На мнозина няма да се понрави алкохолната забрана — отбеляза Питър Рандолф. — На хора като Сам Вердро. — Вердро беше най-известният градски пияница, отличен пример (според Големия Джим) защо законът Валстид8 никога не е трябвало да се отменя.
— Господин Вердро и себеподобните му просто ще страдат, след като им спрат бирата и брендито. Не бива да допуснем половината население на града да се напие като на Нова година.
— Защо не? — повдигна вежда Андрея. — Ще изпият запасите и край.
— Ами ако междувременно избухнат бунтове?
Андрея не отговори. Не разбираше защо да се бунтуват хората, ако имат храна, но от опит знаеше, че спорът с Джим Рени обикновено не води до нищо, освен да ѝ скъса нервите.
— Ще изпратя от моите хора да поговорят с управителите.
— Отиди лично при Томи и Уилоу Андерсън. — Двамата Андерсън бяха собственици на „Дипърс“. — Може да ни правят въртели. — Той понижи глас и добави: — Радикали са.