— Положението не е розово — отговори Рандолф. — Налице са Хенри Морисън и Джаки Уетингтън, които се отзоваха на първоначалния код три. Тук са и Руп Либи, Фред Дентън и Джордж Фредерик, въпреки че астмата така го мъчи, че не знам доколко ще ни е полезен. Смяташе да се пенсионира по болест в края на годината.
— Горкият Джордж — промърмори Анди. — Досега да е свършил, ако не се поддържа с лекарства и онази помпа.
— Както ви е известно, Марти Арсено и Тоби Уилън хич ги няма напоследък. Единствената „резерва“, на която може да се разчита, е Линда Евърет. Накратко, имаме злощастно стечение на обстоятелствата — тежка криза с неизвестен изход и сума отсъстващи полицаи заради глупавия мач и още по-глупавото противопожарно учение.
Андрея наостри уши:
— Линда Евърет ли? Жената на Ръсти?
— Уф! — Големия Джим често пуфтеше, когато се ядосаше. — Тя е прост регулировчик, който спира движението, за да преминават учениците.
— Така е, сър — намеси се Рандолф, — обаче миналата година изкара в Касъл Рок курс по стрелба и притежава лиценз за огнестрелно оръжие. Което означава, че може да се движи въоръжена. Може би няма да е на разположение непрекъснато, защото си гледа децата, но все пак ще помогне. В крайна сметка имаме сериозна криза.
— Несъмнено, несъмнено — измънка Рени. Нямаше да допусне обаче скапаните съпрузи Евърет да изникват пред него като човечета на пружинка всеки път, когато се обърнеше. Накратко, не желаеше жената на онзи мухльо да участва в екипа му. Първо, беше доста млада, на не повече от трийсет, второ, беше голяма хубавица. Сигурен беше, че тя ще въздейства отрицателно на мъжете. Красивите жени винаги създаваха неприятности. Достатъчна му беше Уетингтън с големите цици.
— И така, равносметката е осем от осемнайсет — каза Рандолф.
— Забрави себе си — обади се Андрея.
Той се плесна по челото с опакото на дланта си, като че ли се опитваше да намести мозъка си:
— Ами да. Права си. Деветима сме.
— Малко сте — заяви Рени. — Налага се да привлечем още. Само временно, разбира се. Докато нещата се оправят.
— Кого имате предвид, сър? — попита Рандолф.
— Като начало моето момче.
— Младши ли? — Андрея повдигна вежди. — Толкова е млад, че още няма право да гласува… нали?
Големия Джим мислено направи разрез на мозъка ѝ: петнайсет процента любими сайтове за пазаруване, осемдесет процента рецептори на наркотик, два процента памет и три — мисловен процес. Ето с каква измет му се налагаше да работи. „От друга страна — напомни си, — глупостта на колегите безкрайно ми улеснява живота.“
— Синът ми е на двайсет и една — отговори търпеливо. — През ноември ще стане на двайсет и две. И за щастие или по Божията воля се върна у дома за двудневна ваканция.
Питър Рандолф знаеше, че Рени младши се е завърнал у дома окончателно, понеже са го изгонили от училището — преди няколко дни го беше прочел в телефонния бележник на покойния Пъркинс. Само не му беше ясно откъде Дюк е получил информацията и защо я е сметнал за достатъчно важна, че да я запише. Видял беше още едно изречение в бележника: „Аномалии в поведението?“
Така или иначе моментът не беше подходящ да сподели информацията с Големия Джим, който продължаваше да говори с ентусиазма на водещ на телевизионно състезание, обявяващ особено привлекателна награда:
— … и Младши има трима приятели, които също смятам за подходящи — Франк Делесепс, Мелвин Сиърлс и Картър Тибодо.
Андрея отново изглеждаше разтревожена:
— Ами… тези момчета… тези младежи… не бяха ли замесени в побоя на паркинга на „Дипърс“?
Големия Джим ѝ се усмихна толкова злобно, че сякаш я попари, и тя побърза да седне.
— Скандалът беше преувеличен. И предизвикан от употребата на алкохол, както става много често. Освен това инициаторът беше онзи Барбара. Ето защо не бяха повдигнати обвинения. Нали така, Питър?
— Да — отвърна Рандолф, макар че явно се почувства неловко.
— Въпросните младежи са по на двайсет и една, а Картър Тибодо май е на двайсет и три.
Тибодо наистина беше на двайсет и три и отскоро беше назначен на половин работен ден като автомонтьор. Двама предишни работодатели го бяха уволнили (заради буйния му нрав, така беше чул Рандолф), но сега май се беше кротнал. Новият му шеф Джони разправяше, че не е виждал толкова голям спец по електрическите системи.
— Пасват си идеално, добри стрелци са…
— Дано не се наложи да се убеждаваме в това им качество — прекъсна го Андрея.
— Никой няма да бъде застрелян, драга, и никой не предлага да назначим младежите за постоянно. Идеята ми е те временно да изпълняват полицейски функции. Запомнете, нямаме време за дълги обсъждания. Какво ще кажеш, Рандолф? Момчетата ще са на служба до края на кризата и ще им платим от бюджета за непредвидени разходи.