— Тук отоплителният сезон започва на… — Барби погледна Джулия.
— На петнайсети ноември — отвърна тя. — Или някъде там.
— Според госпожица Шамуей — средата на ноември. Кажи, че дотогава Куполът няма да го има.
— Единственото, което мога да кажа, е, че ще направим всичко възможно. Всъщност така стигнахме до целта на разговора. Умните глави — онези, които сме привлекли до този момент, са на мнение, че става въпрос за силово поле…
— Като в „Стар Трек“ — промърмори Барби. — Телепортирай ме, Скоти9.
— Моля?
— Няма значение. Продължавайте, сър.
— Всички те са единодушни, че силовото поле не е възникнало случайно. Създало го е нещо близо до полето на въздействие или в центъра му. Нашите хора смятат, че второто е по-вероятно. „Все едно е дръжка на чадър“ — каза един.
— Подозирате, че причината за силовото поле е в града, така ли?
— Смятаме, че е твърде възможно. И по една случайност в момента в Честърс Мил се намира офицер, носител на много военни отличия…
„Бивш офицер — каза си Барби. — А военните отличия изхвърлих в Мексиканския залив преди осемнайсет месеца.“ Подозираше обаче, че току-що военната му служба е била удължена, независимо дали му харесваше или не. В името на отечеството, както гласеше баналната фраза.
— … чиято специалност в Ирак беше откриване на оръжейни заводи на „Ал Кайда“ и унищожаването им.
Така. В общи линии ставаше въпрос за поредния генератор. Той си спомни всички онези, край които бяха минали на път за тук — машини, ръмжащи в мрака и осигуряващи топлина и светлина. И гълтащи пропан. Изведнъж осъзна, че за жителите на Честърс Мил пропанът и акумулаторите ще станат по-ценни от златото. Едно беше сигурно — хората щяха да горят дърва. Ако застудееше и пропанът свършеше, щеше да се изгори голямо количество дървен материал. И никой нямаше да мисли за опасността от рак.
— Надали е като генераторите, които сега работят във вашия свят — продължи Кокс. — Машина, която може да създаде Купола… нямаме представа каква би могла да е, нито кой я е направил.
— Обаче чичо Сам я иска — подхвърли Барби. Стискаше толкова силно телефона, че имаше опасност да го счупи. — Това ви е целта, нали? Прав ли съм, сър? Сигурно, защото такава машина може да промени света. Хората в града са без значение. Някакви си косвени жертви.
— О, не драматизирай! — възкликна полковникът. — Помни, че интересите ни съвпадат. Открий генератора, ако съществува. Открий го, както издирваше оръжейните заводи, изключи го и готово.
— Ако съществува.
— Точно така. Ще се опиташ ли?
— Имам ли избор?
— Според мен нямаш, но аз съм професионален военен. За нас правото на избор не съществува.
— Кен, задачата е адски шибана.
Кокс не отговори веднага. На Барби му се стори, че освен тихото бръмчене (означаващо, че може би разговорът се записва) чува и мислите на бившия си командир. След няколко секунди полковникът каза:
— Вярно е, но нали си хитрушата, на която все ѝ върви.
Барби се засмя.
Не можа да се сдържи.
3.
Потеглиха обратно с колата. На минаване край Църквата на Христос Светия изкупител, Барби се обърна към Джулия. На светлината от таблото на колата лицето ѝ изглеждаше уморено и сериозно.
— Няма да те моля да скриеш всичко, което чу, но мисля, че трябва да премълчиш нещо.
— Генераторът, който може да е в града или извън него. — Тя отмести от волана едната си ръка и помилва по главата Хорас, сякаш това я успокояваше и ѝ вдъхваше увереност.
— Да.
— Защото ако някакъв генератор създава силовото поле — Купола на твоя полковник — тогава някой го управлява. Някой сред нас.
— Кокс не го каза, но съм убеден, че го мисли.
— Ще го запазя в тайна. И няма да изпратя снимките по електронната поща.
— Добре.
— Така или иначе първо трябва да бъдат поместени в „Демократ“, мамка му — добави Джулия и продължи да гали кучето. Обикновено Барби се изнервяше от хора, които шофират само с една ръка на волана, но не и тази вечер. По Битч Роуд и шосе 119 не се движеше нито една кола. — Освен това разбирам, че понякога доброто дело е по-важно от добрата статия. За разлика от редакторите на „Ню Йорк Таймс“.
— Браво на теб!
— И ако откриеш генератора, няма да ми се наложи често да пазарувам от „Фуд Сити“. Ненавиждам този магазин… — Тя млъкна и след малко попита: — Дали изобщо ще е отворен утре?