В основата на фенерчето имаше метална халкичка, през която беше прокарана връзка от маратонка. На нея с тиксо беше прикрепена бележка. Ръсти я отлепи и я освети с фенерчето.
Привет, красавецо. Дано всичко е наред с теб. Двете Дж. най-после си легнаха. Много бяха изнервени, но накрая мирясаха. Утре съм на работа цял ден — от 7 до 7 — така каза Питър Рандолф, новият началник на полицията (ВТАСАХМЕ Я!). Марта Едмъндс обеща да гледа децата. Бог да я поживи. Дано не ме събудиш. (Въпреки че може да не съм заспала.) Боя се, че ни чакат тежки дни, но ще издържим. Слава богу, че в килера имаме доста храна.
Миличък, знам, че си уморен, но ще изведеш ли Одри? Продължава да скимти, а досега никога не се е държала така. Възможно ли е да е усетила какво ще се случи? Казват, че кучетата предусещат земетресенията, тъй че…
Джуди и Джейни казаха, че обичат баща си. И аз го обичам.
Утре ще намерим време да си поговорим, нали? Да обсъдим случващото се. Мъничко ме е страх.
Лин
Освен че и той се страхуваше, не му допадаше фактът, че утре жена му ще работи дванайсет часа, след като самият той щеше да остане в болницата най-малко шестнайсет. Не му допадаше и че Джуди и Джанел ще останат цял ден при Марта, макар че несъмнено бяха разстроени.
А най не му допадаше да разхожда посред нощ кучето Одри, порода златен ретривър. Твърде възможно бе Одри да е усетила спускането на бариерата; известно му беше, че кучетата предусещат и други природни явления освен земетресенията. Само че ако беше така, Одри отдавна трябваше да е престанала да скимти. Тази вечер на връщане от болницата му беше направило впечатление, че в цялото градче не се чува нито лай, нито вой на кучета. Всъщност никой досега не се беше оплакал, че домашният му любимец скимти непрекъснато.
„Може би Одри спи на килимчето си до печката“ — помисли си, докато отключваше вратата на кухнята.
Одри не спеше. Щом го видя, тръгна към него, но не подскачаше радостно както обикновено: „Върна се! Върна се! Слава богу, върна се!“ — а се прокрадваше с подвита опашка, като че ли очакваше да я ударят (което никога не се беше случвало), вместо да я помилват по главата.
И пак скимтеше. Всъщност странното ѝ поведение започна преди спускането на бариерата. За няколко седмици беше престанала да скимти и Ръсти се надяваше, че повече няма да се случва, само че тя започна отново — понякога скимтеше тихо, друг път — много силно. Тази вечер издаваше необичайно силни звуци… или така му се струваше сред тихата и необичайно тъмна кухня — дигиталните екранчета на печката и на микровълновата фурна не светеха, не светеше и лампата над умивалника, която Линда оставяше включена заради него.
— Престани, момиче! — прошепна. — Ще събудиш цялата къща!
Само че тя не престана. Побутна с глава коляното му и погледна нагоре, фенерчето освети очите ѝ и Ръсти беше готов да се закълне, че Одри го гледа умоляващо.
— Добре де — промърмори. — Отиваме на разходка. — Провеси на врата си фенерчето и посегна към каишката, окачена до вратата на килера, но кучето му препречи пътя и едва не го спъна. Това щеше да е великолепен край на този отвратителен ден. — Момент, момент, не бързай толкова!
Само че кучето излая и отстъпи назад.
— Тихо, Одри! Тихо!
Вместо да млъкне, Одри отново излая. Звукът изглеждаше потресаващо силен сред тишината в къщата. Ръсти изненадано подскочи. Кучето се втурна към него, захапа крачола му и заднишком запристъпва към коридора. Обзет от любопитство, Ръсти се остави да го водят. Щом се убеди, че той ѝ се подчинява, Одри пусна крачола му и изтича до стълбището. Изкачи две стъпала, обърна се и пак излая.
В спалнята на горния етаж проблесна светлина.
— Ръсти? — сънено извика Лин.
— Аз съм — отвърна той, като се стараеше да говори тихо. — Всъщност не съм аз, ами Одри. — Последва кучето нагоре по стълбището. Вместо да взема стъпалата по две наведнъж, както ѝ беше обичай, Одри непрекъснато спираше и се обръщаше. Собствениците на кучета почти винаги разгадават поведението на домашните си любимци и сега Ръсти виждаше страх. Одри беше присвила уши, опашката ѝ още беше подвита. Странното ѝ поведение беше достигнало друго ниво. Той изведнъж се запита дали в къщата не се е промъкнал крадец. Вратата на кухнята беше заключена, Лин никога не пропускаше да заключи, когато беше сама с момичетата, но…